„Републиката атрофира. В криза е замисълът държавата да съществува такава, каквато е. Не можем да кажем дори дали е парламентарна или президентска. Президентът ни няма законодателна или изпълнителна функция, но има правото да мърмори по всички въпроси. Живеем без перспектива, нямаме дълга воля, живеем от днес за малко по-нататък. Това е големият проблем. Докато не дойдат новите политици, всичко ще продължи да гние.“
[ad id=“225664″]
Това посочи геополитическият анализатор Валентин Вацев, предаде BULGARIA ON AIR. Според него истинските властни процеси в Европа не минават през България и за съжаление ние нямаме силата да бъдем геополитически медиатор.
„Работата е там, че в класическата европейска държавна политическа практика има ясна разлика между премиер и външен министър. Когато това се размие, значи има условия на някаква криза или катаклизъм. В България премиер е изземал ролята на външен министър 3 пъти, но това не е било по време на добър живот“, подчерта Вацев“.
Той уточни още, че относно Истанбулската конвенция изненадващо се е формирал нов политически морален консенсус, който дори бил артикулиран не от опозицията, а от президента.
[ad id=“263680″]
„Конвенцията се изяде тематично като проблем. Новият морален и политически идеал е: Не на джендърските свинщини! Опозицията можеше да оглави консенсуса, но те се спънаха на равно“, обобщи анализаторът.
По неговите думи гниещата политическа система ни води дотам, че когато има импотентни партии, самият парламент става партия. Така навлизаме в епохата на програмните правителства.
