Археологът акад. Васил Николов. 70-годишен юбилей, гостуване в Стара Загора

На 24 март Регионален исторически музей-Стара Загора ще чества 70-годишнината от рождението на академик Васил Николов. От 11 до 17.30 часа ще продължат по различни поводи и на различни места срещите с учения.

Васил Николов е роден в град Бяла Слатина на 31 декември 1951 година. През 1976 г. завършва „История“ с профил „Археология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Васил Николов работи в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките (НАИМ-БАН) от 1984 г. Заема различни отговорни административни длъжности. Да днес е член на „Специализирания експертен съвет за опазване на културните ценности“ към Министерство на културата (от 2005 до днес)

Защитава две дисертации за придобиване на научни степени: „Орнаментация на рисуваната раннонеолитна керамика от българските земи“ (за „кандидат на историческите науки“, 1982 г.) и „Проучвания върху неолитната керамика в Тракия. Керамичните комплекси Караново II-III, III и III-IV в контекста на Северозападна Анатолия и Югоизточна Европа“ (за „доктор на историческите науки“, 1998 г.).

image0 (9K)

През 1999 г. е избран за професор, през 2014 г. – за член-кореспондент на БАН, а през 2021 г. – за академик на БАН. Член-кореспондент е на Австрийския археологически институт (Виена) и Центъра за археология и история на културата на Черноморския регион (Хале, Германия). Почетен член е на Хумболтовия съюз в България, като е негов председател в продължение на 2 мандата – периода 2007 – 2011 г. Член е и на „Института по археомитология“, Себастопол (щат Калифорния, САЩ). Получава многобройни стипендии и отличия, като Орден за заслуги на Федерална република Германия, на лента (2008 г.). Неколкократен стипендиант на фондация „Александър фон Хумболт“, Бон (за първи път през 1991 – 1993 г. в Института за пра- и протоистория и предноазиатска археология на Университета на Саарланд, гр. Саарбрюкен, Германия.)

Сферата на научните му интереси обхваща новокаменната, каменно-медната и ранната бронзова епоха (VІ – ІІІ хил. пр. Хр.) в българските земи, Северозападна Мала Азия и Югоизточна Европа. Автор е на 14 самостоятелни и колективни монографии и на повече от 300 статии и студии в български и чужди научни издания. Научните му приноси са в различни аспекти от областта на късната праистория: произход на неолитната култура на Източните и Централните Балкани, неолитна керамика, праисторическа архитектура, специализирани производства през халколита (вкл. солодобиване), комплексно общество през халколита, религиозно-митологична система на древните земеделци, праисторически ямни комплекси, първи каменни праисторически крепости в Европа и т.н. Чрез дългогодишната си теренна работа поставя нови стандарти в методиката на проучването на праисторически селища и селищни могили; разпознава и изследва нов тип праисторически обекти на Балканите, а именно неолитните и халколитните ямни светилища.

Води лекционни курсове по праистория на българските земи, Югоизточна Европа и Анатолия в двата най-големи български университета, в които се преподава специалност „Археология“ – Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, както и в Нов български университет и Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Два пъти е гост-професор в Института за класическа археология на Залцбургския университет. Отделни лекции чете в други чужди университети и институти: в Амстердам, Санкт Петербург, Хайделберг, Франкфурт, Залцбург, Париж, Токио, Атина, Скопие, Хале, Вюрцбург, Саарбрюкен, Бон, Кийл, Берлин, Солт Лейк Сити, Лос Анжелис, Бъркли.

Резултатите от научните си изследвания представя на над 40 международни конгреса и симпозиума по праистория в чужбина и в страната. Ръководител е на теренните проучвания на селищните могили в Караново (съвместно с проф. Щефан Хилер, българо-австрийска експедиция, 1988 – 2005 г.), Капитан Димитриево (1998 – 2006 г.) и Крън (2002 – 2009 г.), на неолитните селища Слатина (София, от 1985 г.), Сапарева баня (1977 – 1987 г.), Ковачево (съвместно с Лиляна Перничева-Перец, Марион Лихардус-Итен, Жан-Пол Демул, българо-френска експедиция, 1990 – 2010 г.), Елешница (съвместно с проф. Ана Радунчева, 1983 – 1985 г.) и Мурсалево (съвместно с доц. Крум Бъчваров, 2014 – 2015 г.), както и на неолитните ямни комплекси в Любимец (2000 – 2009 г.) и Капитан Андреево (съвместно с гл. ас. Виктория Петрова, 2012 – 2013 г.). Открива и проучва най-ранния в Европа праисторически солодобивен и градски център Солницата (Провадия, от 2005 г.).

 

(Visited 58 times, 1 visits today)

error

Харесва ви статията? Споделете,моля!