Снимка: Bloomberg LP |
Цената на газа и управлението на „Булгаргаз“ са във фокуса на вниманието ни в последните дни. Какво обаче се случва в газовото дружество? Отстраненото ръководство е категорично, че са спазили всички нормативни разпоредби в своята дейност. Правителството има друго виждане.
„Ние сме си свършили работата – имаме ниска цена, не сме оставили никой без газ, рекордни продажби, огромна печалба – „Булгаргаз“ в момента изживява своя апогей“, каза бившият вече директор на газовото дружество Николай Павлов пред „Нова телевизия“.
Неговата смяна вече е официално вписана в Търговския регистър, а заканите на премиера Кирил Петков са, че казусът няма да свърши с неговата оставка. „Просто уволнение на някого, който е нанесъл щети на българските потребители няма да е достатъчно“, категоричен беше Кирил Петков пред журналисти след края на редовното заседание на Министерския съвет в сряда (2 февруари).
„Има едно лице, срещу когото ще се повдигне обвинение, надявам се в най-скоро време“, допълни и министърът на вътрешните работи Бойко Рашков. Той отказа да назове имена, но с поведението си показа пред журналистите, че има предвид Николай Павлов.
Обвиненията
Обвиненията около „Булгаргаз“ реално започнаха доста повърхностно – с подозрения за саботаж към новото правителство заради увеличената с 30% цена на природния газ от 1 януари. Но в последните дни нишката започва да се заплита.
Със собствения си подпис ръководството на „Булгаргаз“ през септември 2021 г. е одобрило намаляване на количествата газ, които страната получава от Азербайджан, коментира по време на заседание на парламентарната енергийна комисия ресорният министър Александър Николов.
Преди няколко дни Николай Павлов каза на фона на опасността за спиране на руския природен газ при конфликт с Украйна, че има ангажимент от доставчика от Азербайджан да доставя допълнителни количества газ, но на по-висока цена от договорената през 2013 г. цена. Дали обаче тя е по-ниска от тази на „Газпром“?
Николов каза още, че „Булгаргаз“ неправилно интерпретира, че единствената входяща точка на газа от Азербайджан е газовата връзка IGB, която все още е в процес на изграждане. Той припомни, че договорът за доставка на суровината от находището „Шах Дениз ІІ“ в Каспийско море е подписан през 2013 г. и тогава не е било ясно нито как ще бъде изградена връзката, нито откъде ще мине трасето.
Окончателното инвестиционно намерение за IGB беше взето през 2015 г.
С това поведение ръководството на „Булгаргаз“ не само е нанесло щета на обществения интерес, но и на своите финансовите приходи, обясни още енергийният министър.
От своя страна Николай Павлов е категоричен – „Булгаргаз“ извършва дейността си, спазвайки стриктно нормативната уредба, включително и за ценообразуването. Всяко едно решение, всеки един договор се обсъжда от експерти и ръководството на газовата компания, минава през Българския енергиен холдинг (БЕХ) и Министерството на енергетиката .
Пред „Нова телевизия“ той коментира, че няма изпратена призовка, нито някой е поискал да разговаря с него на фона на коментарите за очаквани обвинения. Той обаче все още е под карантина след положителен тест за коронавирус часове преди да бъде сменен, заедно с целия Съвет на директорите на газовото дружество.
Павлов нееднократно коментираше, че няма съгласие от доставчика на газа от Азербайджан за смяна на трасето – IGB. Ако това беше вярно, защо не е потърсил компенсация от проектната компания на газовата връзка ICGB, от строителя, репликира обаче енергийният министър. Ако „Булгаргаз“ беше сторил това, България можеше да стане собственик на строителя на газовата връзка – компанията AVAX, и тогава реализацията на този проект би се случила „по различен начин“, каза Николов пред депутатите от енергийната комисия.
Но това не се е случило, а кой е прав в тази ситуация и дали България е можела да получава повече газ от Азербайджан е трудно да се каже, предвид и факта, че договорът за доставка е конфиденциален. До толкова е засекретен, че доскоро дори не се знаеше кой е доставчикът по него. Части от договора обаче изтекоха в медиите, а енергийният министър дори официално съобщи името на компанията по време на изслушване в Народното събрание.
Бившият вече директор на „Булгаргаз“ тогава предупреди, че азербайджанската страна може и да реши да прекрати договора, настоявайки за опазването на конфиденциалността му.
Природният газ от Азербайджан в момента е в пъти по-евтин от руския природен газ. Но дали още дълго време това ще бъде така? Методиката за ценообразуване на този газ е обвързана с петролните алтернативни горива, а цената на петрола в последните месеци тръгна нагоре и анализаторите очакват, че трайно ще се установи на нива от около 100 долара или дори и повече.
Поскъпването на петрола ще се отрази с няколкомесечно забавяне върху цената на газа.
Формулата за изчисляване на цената на природния газ от „Газпром Експорт“ включва и пазарен компонент, който формира около 70% от цената на суровината. Референтна за българския пазар е нидерландската борса TTF.
Промяната в методиката дойде след санкцията от Европейската комисия срещу „Газпром“ заради злоупотреба с монополно положение на пазара в Централна и Източна Европа. Когато този механизъм беше въведен, цената беше съществено по-ниска, но той е чувствителен на пазарни флуктуации.
Предстоящи преговори
2022 г. ще е ключова за „Булгаргаз“ – изтича договорът за доставка на газ с „Газпром“, както и временното споразумение с Азербайджан, по силата на което България все пак получава някакви количества газ, дори и без IGB (около 350 млн. куб. метра годишно, а договорените количества са 1 млрд. куб. метра годишно). Съмненията на Николай Павлов са, че по веригата на доставки на газ ще се „намърдат посредници“ и това е целта на неговата смяна.
До 2012 г. България купуваше руския природен газ през посредници – през „Овъргаз Инк.“, в която доскоро съсобственик беше „Газпром“, и регистрираната в Швейцария Wintershall. През 2012 г. договорът за доставка на руския природен газ беше преподписан и страната започна да купува директно от дъщерната компания на „Газпром“ – „Газпром Експорт“.
Договорът тогава имаше и други позитиви – промяна на формулата за ценообразуване, което доведе до намаляване на цената на газа с 20%, но тогава Русия все още се надяваше, че ще реализира „Южен поток“ през територията на страната и беше готова на отстъпки.
Сега в медийни публикации се появяват коментари, че смяната на ръководството на „Булгаргаз“ е продиктувано именно заради предстоящите преговори с руския газов гигант. Новият директор Людмил Йоцов е директор в „МЕТ Енерджи“, сочена за близка до „Газпром“. Енергийният министър Александър Николов не даде категоричен отговор дали тези съмнения са основателни. Пред журналисти в Народното събрание той коментира, че справка с историята на фирмата и биографията на Йоцов ще даде отговор на всички въпроси.
Дали всички съмнения и обвинения ще бъдат доказани предстои тепърва да видим в следващите месеци. Част от истината обаче най-вероятно ще остане скрита под конфиденциалността на клаузите в договорите.
