Банкирането вече е криминална авантюра в САЩ. Как да проверим коректността на големи световни банки

Утре американската Сенатска комисия по банкиране ще проведе изслушване за снемане на свидетелски показания от CEO на Wells Fargo – Джон Стампф (John Gerard Stumpf) и федералните регулатори в опит да разбере как тази мегабанка е успяла през годините безнаказано да открие повече от 2 000 000 фалшиви клиентски сметки. Единствената причина, поради която контролираният от републиканците Сенат провежда това изслушване, е, че историята с фалшивите сметки на Wells Fargo придоби изключително широко медийно покритие, когато на 8 септември Бюрото за финансова защита на клиентите (CFPB) обяви, че е платена глоба от $185 милиона във връзка с гореспоменатите обвинения. А историята предизвика толкова силен медиен интерес, защото е простичка за разказване: Многоуважаваната банка открива 2 000 000 сметки за своите клиенти без тяхно знание или разрешение, като от време на време незаконно преточва пари към новата сметка от… старата сметка, за да генерира такси.

През юли 2015, когато депозитарната банка Citibank изплати глоби към CFPB в размер на $700 милиона за измамна продажба на добавъчни продукти на потребителите на кредитни карти, Сенатската комисия по банкиране просто се прозя и не направи нищо. Случаят не получи голямо медийно покритие, защото беше сложна за разказване история. Сред дългия списък на измамни практики CFPB откри, че Citibank е накарала 2,2 милиона потребители да повярват, че плащат, за да бъдат картите им под постоянно наблюдение срещу измами и предотвратяване на кражби, „докато всъщност тези услуги или не са били изпълнявани въобще, или са изпълнявани само частично” според CFPB. CFPB наложи глобите срещу Citibank точно два месеца след като централата и Citicorp се призна за виновна по углавно престъпление пред Justice Department (Федералната изпълнителна служба към правителството на САЩ) във връзка с манипулирането на фиксираните валутни курсове. В същия ден още една американска мега банка, JPMorgan Chase, също призна вината си за извършване на гореспоменатото престъпление. И двете банки съществуват вече повече от век, и двете банки на 20 май 2015 година се признаха за виновни в извършване на углавно престъпление за първи път в своята история.

Обществеността за първи път успя да надникне към корупционната култура на Citigroup, холдинговата компания на Citibank, на 4 декември 2011, когато Ричард Боуен ( Richard Bowen), бивш вицепрезидент на Citigroup, се яви в предаването „60 минути“ и изнесе информацията. Боуен обясни как е открил, че Citigroup купува подправени ипотеки, които продава на инвеститори като законни инвестиции. Когато висшестоящите игнорирали предупрежденията му, през ноември 2007 той пише до главния финансов директор (CFO), до шефа по риска и до Роберт Рубин, председател на Изпълнителния комитет на Citigroup, който, като бивш министър на финансите при Бил Клинтън, разпоредил дерегулация на банките на Уолстрийт – позволявайки им да придобиват FDIC (Federal Deposit Insurance Corporation) застраховани продукти и същевременно да пробутват собствените си шумно рекламирани продукти на обществеността. В това предаване Боуен обясни какво се случва в един от банковите уолстрийтски колоси, когато един честен служител проговаря: „Бях освободен от повечето мои отговорности и вече физически не бях в тази организация“. Било му казано да не се появява в банката.

Отношението към Боуен в Citigroup буквално се повтаря и срещу друг съобщаващ за извършено престъпление в JPMorgan Chase, сега най голямата американска банка по активи, според доклад от Мат Тайби (Matt Taibbi) в Rolling Stone. Алейн Флайшман (Alayne Fleischmann), адвокат, характеризира пред Тайби това, което е видяла в JPMorgan Chase, като внушителна престъпна измама в сигурността. Тайби описва какво се е случило с Флайшман (Fleishmann), както следва:

„Шест години след кризата, която срути световната икономика, едва ли ще е точно новина, че нашите най-големи банки крадат с огромни мащаби. Ето защо най-важната част от историята на Флайшман е в усилията, които Chase и Министерството на правосъдието са положили, за да я накарат да замълчи.

Флайшман бе открила проблеми много приличащи на това, което Боуен бе намерил в Citigroup. JPMorgan Chase купувала фалшифицирани ипотеки, оформяла ги в ипотечни заеми и ги продавала на инвеститори. В един пакет от ипотечни заеми Флайшман забелязала, че в нарушение на толеранса за грешка на самата Chase от 5% секюритизация почти 40% са били базирани на преувеличени приходи. Флайшман казала на управляващия директор в JPMorgan Chase, че банката не може да продава високорисковите заеми като нискорискови активи, без при това да извършва измама“ според Тайби. JPMorgan Chase продължила да разпродава цялото количество от тези фалшифицирани ипотечни продукти, докато Флайшман била „тихичко освободена в един цикъл от временни уволнения“. Министерството на правосъдието при Обама взе всички тези свидетелски показания от Флайшман и получи доказателства за останалите без внимание нейни писмени предупреждения. Но дори и след всичко това на JPMorgan Chase и висшето и ръководство им бе опростено каквото и да било разследване.

Когато големите банки на Уолстрийт бяха съборени през 2008 година от тежестта на собствената си корумпираност, вместо наказателно преследване от Министерството на правосъдието същите тези банки бяха освободени под гаранция чрез безпрецедентна секретна програма за револвиращ заем от $13 трилиона, управляван от Федералния резерв. Citigroup получи най-голямата част от тези заеми: над $2,5 трилиона между 2007 и 2010. Тези заеми често бяха давани при лихва по-малко от 1%, докато банкрутиралата Citigroup таксуваше някои от своите клиенти с двуцифрени лихвени курсове за кредитните карти. Всичко това ни довежда до днешната криза на доверието в американската банкова система. Недостатъчно субсидираното Бюро за финансова защита на потребителите, което републиканците в Конгреса се опитват да кастрират още повече, е получило хиляди нови оплаквания срещу банковите гиганти на Уолстрийт, които оплаквания са публично достъпни

https://data.consumerfinance.gov/dataset/Consumer-Complaints/s6ew-h6mp в този линк (просто поставете името на банката, която искате да инспектирате, в кутийката за търсене).

Търсене под името Citibank извежда над 29 000 реда от оплаквания.

Сериозността на оплакванията срещу тези две банки убедително навежда на мисълта, че липсата на наказателно преследване срещу тях за измами към клиентите им е довела до много повече от морални рискове. Оплакванията обрисуват кристално ясна картина на един американски банков сектор, който със светкавична скорост се превръща в дълбоко окопало се престъпно начинание.

Сенатската комисия по банкиране само подсилва тази криза, провеждайки затворени изслушвания на отделни банки, разглеждайки единствено настоящия скандал. Серийните скандали са просто симптоми. Заболяването е един американски банков сектор, разчитащ на измами и злоупотреба със собствените си клиенти само за да достигне нормите си за печалба, точно както обикновените служители в тези банки са притискани да вършат измамни операции, за да достигнат продажбените си норми.

Автори Пам и Рас Мартенс: 19 септември 2016, Wall Street On Parade

The Debate Is Over: Banking Has Become a Criminal Enterprise in the U.S.

(Visited 3 times, 1 visits today)

error

Харесва ви статията? Споделете,моля!