НАЙ-НОВИ:

Бежанци от Одринска Тракия избират днешното Хан Аспарухово за роден край

Тракия – догдето поглед стига – само равнина. Тук там някое малко хълмче ще спре погледа ти, река ще прошумоли край тебе, а черноземът сам ще те подкани да хвърлиш семената.

Ето в тази низина преди 135 години българите преселници от с. Таш-алъ Одринска Тракия намират своето място под слънцето. Тук остават за цял живот, тук оставят своите наследници, тук оставят спомените за преживените тежки робски години.

Храмът в Хан Аспарухово е осветен през 1904 година

А тази земя не е била случайно избрана. Още в най-дълбока древност плодородната почва, наличието на надземна и подземна вода е привличала древните хора. Разположената на 3 км югоизточно от днешното село, на десния бряг на Оряховската река (приток на р. Сазлийка), т. нар. „Голяма могила“ е датирана от новокаменната епоха (IV – II хил.пр.Хр.).

Училището в Хан Аспарухово приютява деца от Плоска Могила и Бенковски

Това е селищна могила, където в продължение на няколко хиляди години са живели поколения от най-ранните обитатели на българските земи. Откритите фрагменти от керамични съдове, глинени и костени фигурки, оръдия на труда, хромелни камъни и др. говорят за наличието на едно сравнително голямо за времето си поселение.

Будителите. Даскал и съпругата му основават читалище „Искра“ в Хан Аспарухово

Засега няма исторически данни дали по време на Първата и Втората българска държава в този район е имало селище. Най-ранните писменни данни от османския период за наличието на селище в тези земи са от 15 век – с имената – Ючевли, Ючевлу, Чавлу е записано в турските регистри през 1472 г., 1488 г. и през XVIII век. След Освободителната Руско-турска война започват засилени миграционни процеси. Именно с този мащабен преселнически процес компактни маси българи се заселват и на днешното Хан Аспарухово. Данни за тези процеси има в различни документи от онова време.

Празниците. 11 май – Денят на Хан Аспарухово

В книгата „Видрица“ на поп Минчо Кънчев от с. Арабаджиево (днешно  Коларово) е отразен част от процеса на заселване на бежанците. За селата Чаталий (днешно село Плоска Могила) и Чавлакьой (днешно село Хан Аспарухово) пише: „И двете турски села, сега се заселват с бежанци“.

Подробна информация за тези отдавна отминали години, изпълнени с много лични емоции и преживявания, ни дават спомените на Хаджи Никола Атанасов или както го знаят местните жители дядо Хаджия. Те описват подробно всички перипетии, през които минават българските преселници от с. Таш-алъ.

През 1897 г. турското име е сменено и селото се нарича Цар Аспарухово.

В началото на XX век с. Цар Аспарухово се оформя като едно средно голямо за времето си село, чието местоположение предлага реални възможности за разрастването му.

През 1950 г. селото е преименувано и започва да се нарича Стамово – на името на загиналия парашутист Стамо Кирев.

Хан Аспарухово – чудно място за почивка

Благоприятни възможности за цялостния просперитет на селото дава прекарването на ж.п. линията от Нова Загора, през Стара Загора за Пловдив и откриването на ж.п. спирка.

Днес в селото живеят 1300 жители, от които повечето са роми.

  ЗА ДА ПОДОБРИШ ИМУНИТЕТА СИ, ВИЖ ТУК!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Най-нови
Left Menu Icon