Блага Димитрова се хвърлила да целува Иван Бочев заради илюстрациите към стиховете й

Изложбата „Знаци на времето“, която ще бъде открита в Стара Загора утре в 18 часа в западната зала на Градска художествена галерия продължава до 31 декември. Сред представените художници ярко изпъква името на Иван Бочев – редом с тезш на Христо Танев, Стефанка Стойчева, Стефан Баев, Тодор Тодоров, Георги Динев, Никола Певичаров, Цветелина Максимова, Йордан Ангелов, Анелия Райкова…

Съвсем наскоро закръглил 75 лета, проф. Иван Бочев е роден на 12 октомври 1946 г. във великотърновското село Драганово. Мечтата му била да стане архитект, но завършил графика във Великотърновски университет и цял живот предава опита си на нови и нови поколение.

„Още в средата на миналия век на Запад, както ние казваме, рисунката стана отделен жанр в изобразителното изкуство. Тук някак по-бавно се случват нещата, но както вече споменах, за къде ли да бързаме. Вече и в България на рисунката се гледа с други очи. Всички студенти във факултета изучават рисуване, а от три години имаме една нова и много интересна специалност, която се казва „Интермедия“. За тези студенти рисунката е много важна, защото те сега учат не просто да рисуват, а да я превръщат в нещо повече чрез технологиите“, разказва професорът.

Иван Бочев започва да учи на 24-годишна възраст, когато връстниците му вече завършват. Първо опитва няколко пъти да влезе архитектура в София, но не успява. След три опита, решава да кандидатства във ВТУ – твърди, че до ден днешен не съжалява.

В онези времена студентите учат две години всички жанрове на изкуството, за да могат в трети курс съзнателно да изберат своя начин на изразяване. Бочев се насочва към графиката, защото именно този жанр тогава не бил на особена почит и на мода. „Исках да бъда различен. Да намеря себе си. Затова избрах графиката, а и бях много стриктен в рисуването, а графиката обича тази стриктност и точност. Освен това точно тогава във факултета се появи млад, амбициозен и изключително щедър към студентите си преподавател – Мотко Бумов. Ние се бяхме влюбили в неговия начин на преподаване и това също ми оказа влияние“, доверява проф. Бочев. Така попада в първия випуск на Мотко Бумов.

Едва приключил студентстването, започва да участва със свои графики в национални и местни изложби, непреставайки да търси личния си почерк. „И графиката в онези години беше унифицирана. Имаше едни огромни изложби на историческа тематика и всички рисуваха партизани, войници, коне, оръжия. Като погледнеш 100 графики, не можеш да различиш авторите. Аз исках да имам свой начин на изразяване и да изпъкна. А това се случи не чак толкова бързо, колкото на мен ми се искаше“, казва професорът.

За свой голям успех и отворена врата към голямото изкуство проф. Бочев смята третата награда в националния конкурс „Поглед към вековете“.

В определен момент в обкръжението на младия график се появява Спиридон Борисов и го кани да преподава в университета, в който е учил.  Така се появява любовта на Иван Бочев към рисунката.

„Тя е първичното. Прави се с молив, пастел, въглен. График ли си, живописец ли си, все от рисунката тръгваш. Но ако не я превърнеш в графика или живописно платно, тя си остава онази първична рисунка и запазва експресията си, жизнеността и искреността си“, обяснява проф. Бочев, който никога не е спирал да рисува и живопис, а напоследък, когато има нужда от вдъхновение, най-често посяга към акварела.

Категоричен е, че работата му като преподавател му е носила много удоволствие и отговорности. Атанас Константинов от Пловдив си остава един от най-успешните му студенти. Днес той вече е познат и зад Океана, където често участва в изложби, чиито мащаби дори професорът му не може да си представи. „Но да те забележат там, да те откупуват и да те канят в изложби, не е проста работа. Затова много му се радвам, както се радвам на успехите на всеки студент, когото съм учил. Ако те имат успехи, значи аз добре съм се справил и трудът ми е имал смисъл“, казва проф. Бочев.

„Тръгнал съм от вестник „Борба“, затова ми е много скъп този вестник. Когато излизаше литературното приложение „Светлик“, беше светъл период и за мен – толкова рисунки на поети и прозаици съм направил“, разказва художникът.

Иван Бочев е оформител на прочутите преди години розови романи, които издателство „Слово“ пусна на пазара. След това започва да оформя книжките в т. нар. „Ученическа библиотека“. Правил е рисунки по произведения на Асен Разцветников, Камен Зидаров, Русалиев – все поети от родното му Драганово.

Иван Бочев е правил илюстрациите и към стиховете на Блага Димитрова и малко след това имал шанса да се запознае с нея. Тя толкова харесала работата му, че когато разбрала кого й представят, му се хвърлила на врата да го прегръща и целува за благодарност.

Нито дъщеря му Анна, нито синът Камен, тръгват по пътя на баща си. Анна избира Консерваторията и кариерата на музикант, а Камен се занимава с компютри. Бащата е доволен от избора на децата си.

(Visited 33 times, 1 visits today)

error

Харесва ви статията? Споделете,моля!