Под дебели подметки и проза
дреме есенно жълт тротоар.
На разсъмване всичко е розово –
за петнайсет минути макар.
Своя автомобилен оркестър
вдъхновен дирижира денят.
И цъфтят в суматохата кестени.
Прецъфтяват. И пак цъфтят.
Аз ги имам за съученици –
тия честни дървета – на пост
пред вековната наша традиция
да ме чакат на Орлов мост.
Дефилират милион непознати –
Димитрова, Николов, Петров…
И повикана по телепатия,
бърза новата ми любов.
Булеварда с лиричния ритъм
аз не сменям за Шанз Елизе –
тук почиват след дългото скитане
уморените ми нозе.
Този факт е световно известен –
че на „Руски“ започва денят.
И цъфтят в суматохата кестени.
Прецъфтяват…
И пак цъфтят!
МИРЯНА БАШЕВА
