Българската газова политика – години наред абсурди и чужди интереси

Българската газова политика продължава да е белязана от абсурди и чужди интереси, както си пролича от опитите за подновяване на преговорите с „Газпром“, отказаните танкери от Cheniere и липсата на споразумение за газова солидарност с Гърция. Втечненият природен газ (LNG) е един от най-устойчивите начини България дългосрочно да диверсифицира доставките си от Русия заради реалната конкуренция на пазара. В момента има достатъчно ликвидност, за да могат да се намерят количества до края на годината, които да достигнат до българската мрежа през терминала на Ревитуса, но доставчиците може да не са подготвени за обявените търгове на „Булгаргаз“.  Това коментира Мартин Владимиров, директор програма „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията, в ефира на предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.

image0 (9K)

„Нека видим колко бързо може „Булгаргаз“ изобщо да привлече интерес. Няма да се учудя, ако при първия опит няма компании. В момента LNG регулярно внася само митичната МЕТ, която е свързана с „Газпром“ – тя по неведоми пътища знаеше, че ще има спиране на руските доставки за България, защото бе договорила осем танкера от март до ноември. В момента „Булгаргаз“ купува всеки месец от МЕТ 25% от потреблението на страната. Когато този газ спре през ноември, дупката при покриването на доставките ще се разтвори и за задоволяването на потреблението ще има нужда от много повече газ. Тогава може би няма да се намери една компания, която да задоволи това търсене, а ще са няколко – не съм сигурен, че няколко доставчици на LNG имат готовност да се явят едновременно на този търг и наведнъж да доставят количества.“

„Булгаргаз“ като държавна компания трябва да публикува всички офетки, за да има повече прозрачност по въпроса, който засяга и националната и енергийната сигурност, призова Владимиров. Сделките между април и юни се сключваха почти „на тъмно“ или офертите бяха изпращани към определени търговци, напомни той.

Ако идеята за подновяване на преговорите на България с „Газпром“ не e билa резултат на „некомпетентност … и желание да се подмажем на проруски интереси в страната“, това би означавало, че правителството се опитва целенасочено да саботира своята преговорна позиция при евентуален арбитраж.

„Българското правителство няколко пъти пряко заяви, че „Газпром“ може да използва клаузата за форс мажор заради наложените санкции и че има становище на адвокатско дружество, че България ще загуби арбитража.“

Според Владимиров има вероятност близки до президента Румен Радев икономически групи, свързани с Кремъл, да са създали възприятието за предрешен резултат в полза на руската компания от подобен арбитраж, така че България да се откаже от претенциите си в замяна на подновяване на доставките.

„Българската газова политика през годините е била белязана от редица абсурди и липса на последователност на действията. Най-тъжното е завладяването на решенията в газовия сектор от частни интереси или от интереси, близки до чужди страни – дали „Газпром“, или Азербайджан. Забавянето на интерконектора Гърция-България облагодетелства не само „Газпром“, но и Азербайджан, който за последните година и половина е направил рекордни печалби от продажбата на предвидения за българския пазар газ на много по-висока цена в Италия, Гърция.“

На Ревитуса в момента няма свободни слотове за регазификация и България ще трябва да предложи газ, за да компенсира количествата на вносител в Гърция, които би ни предложил своя слот, каза Владимиров.

Още по темата

20 сеп 2022 14:35

45

20 сеп 2022 12:15

53

30 авг 2022 12:05

60

„При Турция проблемът е политически. Турската страна отказва да сключи споразумение за междусистемно свързване между двете държави, което би позволило директен внос. Ние внасяме газ от Турция в момента, но това е извън рамките на търговия между два пазара… Турция не е опция за България.“, допълни гостът.

Турция се стреми през последните двадесет години да контролира всички алтернативни доставки на газ, за да осигури ликвидност на пазара си, тъй като е изключително зависима от вноса. В миналото Анкара е действала заедно с Москва, за да ограничи алтернативите за газовите доставки за югоизточна Европа, напомни Владимиров.

Ако България не бе отказала танкерите с LNG от американската Cheniere, сега щеше да има сигурни доставки за една трета от потреблението си на фискирана цена от 175 евро/MWh.

Цените в Европа в момента спадат заради бързото запълване на газохранилищата, но този процес ще се обърне в края на годината, ако няма възстановяване на руските доставки, каза Владимиров.

„Ако имаме тежка зима и потреблението в Европа е много високо, цената на газа ще скочи отново над 200 евро. Компаниите, които ще доставят газ за България, ще гледат да предложат цена, близка до средните равнища в Европа.“

В коментар за обявения от „Булгаргаз“ търг за десетгодишен договор за LNG, Владимиров каза, че малко доставчици в момента могат да предложат такъв срок (Катар, Алжир, САЩ, Австралия), а така се губи и гъвкавост на доставките. САЩ имат планирани и одобрени разширения на капацитетите си за LNG, докато другите вече са договорили по-голямата част от капацитета си за износ.

Има опасност в подобен търг да се включи руската „Новатек“, която има договори за износ на LNG с Испания, Турция и Гърция, предупреди Владимиров.

„Новатек“ не е „Газпром“, но е контролирана от Генадий Тимченко – руски олигарх с много приближени връзки до Кремъл и Владимир Путин. Негова компания беше основният строител за „Южен поток“ за България в партньорство с компании, свързани с Делян Пеевски.“

Тимченко е под санкциите на ЕС и САЩ и подобна сделка би била мишена за санкции, каза Владимиров.

„Булгаргаз“ е заявил капацитет от 1 млрд. куб. м газ на терминала в Александруполис, но България трябва да убеди Гърция да получи преференциален достъп до терминала в Ревитуса чрез споразумение за солидарност между съседни държави, за което ЕК настоява от години. Такива споразумения и общи планове за действие при спиране да доставките имат Германия и Австрия, Германия и Италия, каза Владимиров.

По думите му България не си е свършила домашното през годините. Има план за действие при газови кризи от 2020 г., където тези мерки са записани и нищо не се е направило по тях.

Последното редовно правителство също не е направило стъпки за подобно споразумение с Гърция, като така България зависи от вноса на гръцките търговци от Русия, Азербайджан или LNG, добави Владимиров. България най-вероятно през последните месеци купува излишни количества руски газ по гръцките дългосрочни договори с „Газпром“.

Индустриалните потребители на газ в България „мрънкат повече от необходимото“, тъй като продължават да се възползват от по-ниските цени в страната в сравнение с техните външни пазари. Малките и средни предприятия в България в момента получават прекомерна субсидия за цената на тока и това дава грешен пазарен сигнал.

„Не може когато има някаква промяна на пазара, държавата да абсорбира изцяло тази промяна – това кара клиентите на електроенергиа да смятат, че няма нужда изобщо да оптимизират производството и да инвестират в енегийна ефективност.“

В коментар за предложения от Европейската комисия таван на печалба от 180 евро/MWh, Владимиров каза, че това не е реална намеса във фунционирането на пазара, а производителите ще генерират огромни приходи дори и при това ограничение. Предложението се отнася само за новите договори, сключени от 1 декември до края на март 2023 г., напомни той.

„Пазарните участници могат да продават на каквато цена искат – просто печалбата над 180 евро/MWh бива изземвана и преразпределяна от националните правителства. При 180 евро/MWh няма производител на електроенергия, който не произвежда електроенергия с природен газ, кйто не излиза на огромна печалба. Себестойността на електроенергията на ВЕИ е 40 евро за оншорни вятърни централи, 60 евро – за офшорни, и около 70 евро за соларни.“

Има заплаха от недостиг на електроенергия в Европа и режим на тока в някои държави, но България „категорично не е сред тях“ заради своето свръхпроизводство, увери Владимиров.

„България ще осигури достатъчно електроенергия за нуждите на Западните Балкани, които са пред сериозна криза – там може да се стигне и до социално напрежение заради тежката енергийна ситуация. В България такъв проблем няма.“, убеден е той.

Предложеният таван може да доведе до по-големи приходи в бюджета заради включването на частните производители, но ще трябват допълнителни разяснения как ще се разпределят изземваните средства между България и Гърция, например, от проджабта на ток от АЕЦ „Козлодуй“ в Гърция, каза Владимиров.

„Тук става въпрос за общ енергиен проблем и трябва да има общо енергийно решение; засегнати потребители има във всички страни членки. Нашите субсидии така или иначе компенсират бизнеса прекомерно и той генерира гигантски печалби и е много по-конкурентен от своите партньори в Западна Европа. Време е да се диференцират субсидиите в България – да получават само компаниите, които реално имат нужда, където разходите за енергия са прекомерен дял от общите им разходи,“

Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria

https://www.dnes.bg/

(Visited 13 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

error

Харесва ви статията? Споделете,моля!

Left Menu Icon