НАЙ-НОВИ:

Българската Мерлин Монро е намерена мъртва в дома си

Актрисата Силвия Въргова, наричана още „българската Мерлин Монро”, почина внезапно в края на миналата седмица. Тя си отиде едва на 59-годишна възраст, а ненавременната й кончина обгърна с тъга десетките й приятели.

Тялото е намерено в апартамента й от нейна приятелка, няма официална причина за смъртта, научи ЗАРАТА.

Силвия Въргова изгрява с ролята на американката от филма „Господин за един ден”. В него играе красавицата, която съблазнява бедния Пурко – ролята играе Тодор Колев. През 1983 г. лентата на Николай Волев се превръща в тотален хит. Зрителите са впечатлени не само от сценария и изпълненията на Адама, но и от красотата на 21-годишната актриса. По общо мнение тя е едно към едно с Мерлин Монро. Силвия  копира не само русия цвят на холивудската звезда, но и нейните маниери, емоционалност, сексапил и любов към „забранените неща”. По ирония на съдбата двете имат и сходен живот и почти еднакъв изход от него, подплатен преди това с много самота и отчаяние.

Силвия Въргова е във вечно търсене на голямата любов.

Създава десетки приятелства, хиляди я боготворят и ухажват, но сърцето й остава самотно. Приятелите й я помнят като голяма купонджийка още от времето, когато е ученичка в 118-а гимназия. Тя е сред малкото ученици, които си позволяват сбирки до ранни зори, пиене и цигари. Вратите на апартамента й в „Дружба” винаги са отворени за гости. Ученическата й любов се казва Людмил. Той е от „Младост” и редовно я изпраща до вкъщи. Двамата са неразделни повече от година. Силвия винаги е мечтала за сцената и се насочва към ВИТИЗ. Людмил обаче е без артистични заложби. Той е единствен син на семейство, работило дълги години в посолството ни в СССР. Родителите му го насочват към техническите науки, очаквайки да се изгради като отговорна и сериозна личност. Двамата се разделят, макар че запазват приятелски отношения за цял живот. В личен план нещата им не потръгват. Въргова остава сама, а ученическото й гадже два пъти се жени и два пъти се развежда.

„Силвия мечтаеше да не е сама. Поради тази причина канеше десетки гости и купоните у дома й бяха легендарни. Не отиваше на актриса от нейния ранг да живее в такъв квартал, но тя бе свикнала. Обожаваше и апартамента си, чиито врати бяха избити. Така гостите можеха да щъкат навсякъде. Правеше впечатление огромната библиотека с книги – заемаше цяла стена. Живееше с любимата си кукла Арлекин, която беше донесла от Венеция. Арлекин й беше нещо като братче, като дете, защото много мечтаеше за собствено хлапе. Понякога изпадаше в носталгия, променливо настроение, можеше да се смее и да плаче едновременно. Друг път казваше, че не може да спи, че се нуждае от лекарства за сън, че иска да е отново на сцена.

Вълнуваше се от нещата, от които се интересуват всички хора – телевизия, политика, кино. Гонеше я носталгия. Мечтаеше да е под светлините на прожекторите, преговаряше с някакви продуценти за участия, но нещата не се получаваха така както трябва. Мисля, че това бавно започна да я погубва. Артистичната й душа нямаше покой.

„Искам да намеря мъж, който да ми разказва приказки. После да ги осъществява. А най-много мечтая да имам дете”, това повтаряше най-често.  Принцът не се появи и в крайна сметка си отиде красива и сама. Смъртта й много ни изненада. Никога не се е оплаквала от болести. Беше силен човек и не се страхуваше дори от Ковид-19. Разбрахме, че е била погребана на 22 април в тесен кръг. Новината ни попари. Изпратена е в много тесен кръг. За съжаление нямам информация какво точно е станало и кога е починала. Не е боледувала от коронавирус. Много е тъжно, че в самота и безизходица си отиват талантливи и умни хора”, разказва колежка на Въргова, която общува с нея до последно.

Силвия е сред малкото български актриси, които жънат слава и на международна сцена. През лятото на  2000 г. тя представя на престижен фестивал в Единбург своя моноспектакъл „Медея XXI век”. Публика и арт гилдия толкова я харесват, че канят да гостува и на следващата година.  У нас ще бъде запомнена завинаги с култовия „Господин за един ден”, „Вагнер”, „1952: Иван и Александра” и др., писа Уикенд. Мобилната версия на ЗАРАТА - ТУК

Най-нови