Венелин Петков. От старозагорската ГПЧЕ „Ромен Ролан“ до прага на шефския кабинет на БНТ

Старозагорецът Венелин Петков, за когото упорито се говори, че ще се кандидатира за шефския пост на БНТ на мястото на Емил Кошлуков, чийто мандат изтича на 5 юли, е познат на телевизионната аудитория от самото стартиране на бТВ, когато заедно с Гена Трайкова са избрани за лица на най-новия тогава ефир. Води новините от 2000 г. до 2014 година Успоредно с това е назначен и за главен продуцент и директор „Новини, актуални предавания и спорт“.

Венелин Петков, един от най-разпознаваемите ни съграждани, е роден през 1972 г. През 1991- ва завършва Езиковата гимназия „Ромен Ролан“ в Стара Загора и „Английска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“.

Журналистическата му кариера започва през декември 1994 г. – тогава става редактор в отдел „Международна информация“ на БТА. През 1996 г. печели стипендия от фондация „Фулбрайт“ и заминава за САЩ, за да продължи образованието си.

Венелин получава магистърска степен по телевизионна и радиожурналистика от най-стария факултет по журналистика в света в Университета на Мисури (Колумбия).

По време на следването си работи в местния филиал на телевизионната верига NBC, а също и във филиала на радио веригата NPR. След това кандидатства за стаж в CNN, където след това остава на работа като асоцииран продуцент. След завръщането си в България няколко месеца работи в БНТ. Малко по-късно приема поканата на създадената през 2000 година бТВ и започва работа като репортер и водещ на „Новините“ в партньорство с Гена Трайкова. Двамата се превръщат в любимци на публиката, а още по-симпатични ги прави фактът, че дълго са тандем и в живота. Колегите от екрана се опитват дискретно да крият интимната си връзка, което естествено не им се удава.

След като с Гена се разделят, но запазват колегиалните си и приятелски отношения, и тя, и Венелин успяват да опазят личния си живот въпреки опитите на жълти медии да надничат в него.

Така или иначе всеки тръгва по своя път, а през 2020 г., малко след уволнението на Петков от бТВ, се заговаря за сериозните му отношения със спортната журналистка Николета Маданска. Не след дълго става ясно, че двамата чакат дете. Наблюдателни отбелязват, че най-новата – и по всичко личи, най-трайната – тръпка на журналиста, доста напомня визуално на доста вече по-възрастната от нея Гена Трайкова. Това едва ли е толкова важно, най-важното е, че днес Венелин и Николета са истинско семейство – с две деца и обща посока за бъдещето.

В началото на 2007 г. стартира рубриката „bTV Документите“, на която Петков става продуцент. В нея влизат документални филми като „Бетонни градини“, „България – следите на терора“, филмът „Възродените – 20 години по-късно“ и, излъченият през 2014 г. филм на журналиста Иван Георгиев, „Македония – последният проект на Коминтерна“.

Старозагорецът е носител е на престижната американска награда за телевизионна журналистика „Пийбоди“ (Peabody Award) с документалния филм „Пътуване в Афганистан: Опиум и рози“ (2007). Наградата „Пийбоди“ е една от най-престижните награди за телевизионни и радио предавания в САЩ. Във филма се разказва за около 3 млн. души, които правят опиум, което прави 12% от населението на Афганистан, а приходите от продажба са над 3 милиарда годишно, което е ⅓ от брутния вътрешен продукт на страната. Във лентата Венелин Петков разказва за един немски агроном, който през 2004 г. стартира отглеждането на български рози в долината Даринур, като начин за борба с отглеждането на мак и производството на опиум.

Като водещ Петков слиза от екрана на Новините, за да поеме поста на директор „Новини, актуални предавания и спорт“. На тази отговорна позиция е от февруари 2014 г. до декември 2020 г., когато изненадващо е отстранен не само от шефското място, но и от медията. Сменя го отново старозагорец – Антон Хекимян.

От 2021 г. Венелин Петков е преподавател по Global Perspectives в/във ЧСУ Izzie Science for Kids, където изцяло преподава на английски език. Освен това активно участва в актуални предавания на българските медии,коментирайки политически и социални теми.

А ето и какви награди е получавал старозагорецът през годините:

Приз за цялостно отношение към езиковата култура, 2016 г. – Център за анализ на политическата и журналистическата реч, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Първа награда в раздел „Документални филми, посветени на околната среда“ – Фестивал „Зелена вълна – 21 век“, Кърджали, 2012 г. за „Чиста вода“ – „bTV Репортерите“ (15 мин.), bTV 2012 г.

Награда „Пийбоди“ (Peabody Award), 2008 г. – Университет на щата Джорджия (САЩ) за „Пътуване в Афганистан – опиум и рози“, bTV 2007 г.

Фестивал „Златната ракла“ – официална селекция, 2008 г. за „Пътуване в Афганистан – опиум и рози“, bTV 2007 г.

Годишна награда на Съюз на българските журналисти, София, 2007 г. за „Пътуване в Афганистан – опиум и рози“, bTV 2007 г.

Награда „Сребърен бор“ за най-добър спортен филм – МЕФЕСТ (Сърбия), 2007 г. за „Озеки Котоошу“ – „bTV Репортерите“ (26 мин.), bTV 2006 г.

Награда „Офицър“ за цялостно творчество, 2006 г. – Министерство на отбраната на България

Награда „Робер Шуман“, 2006 г. – Делегация на ЕК в София (понастоящем Представителство на Европейската комисия в България) за „София – Виена“ – „bTV Репортерите“ (26 мин.), bTV 2005 г.

„Гран При“ за новини и документални филми – международен фестивал в Албена, 2003 г. за „Един войник – една армия“ – документална поредица, bTV 2002 г.

 

(Visited 138 times, 1 visits today)

error

Харесва ви статията? Споделете,моля!