Високата цена на производството на евтина храна в САЩ

Високата цена на производството на евтина храна в САЩ

Снимка: Bloomberg

image0 (9K)

Всеки, който иска да разбере по-добре скъпите икономически и политически ефекти, които идват с евтината храна, трябва да прекара известно време в американската фермерска провинция в Средния Запад. Направих го наскоро, карайки от Уисконсин до Мисури през стотици километри царевица и соя, по-голямата част от които се отглеждат като храна за добитък, пише Рана Форухар за Financial Times. 

Още по темата

Беше лесно да намеря заведения за бързо хранене и червено месо в малките градове, покрай които минавах, но често беше трудно да открия приличен супермаркет с пресни плодове и зеленчуци. Каква ужасна ирония е, че някои от най-богатите земеделски земи в Америка често са там, където е най-вероятно да намерите „хранителна пустиня“ или място, където е трудно да се набавят компонентите за здравословна диета.

Почти век след Голямата депресия ние все още развиваме селското стопанство, както го правехме тогава, опитвайки се да произвеждаме евтини калории за нарастващ брой гладни хора – и използвайки огромни количества изкопаеми горива – вместо да осигуряваме по-добро хранене за пренаситеното, но некачествено хранено население по начини, които могат да подкрепят планетата и местните общности.

Потребителите са свикнали с евтината храна. Но това е модел, който няма много екологичен смисъл и е довел до огромна консолидация от страна на производството.

Имайте предвид, че в разгара на най-големия скок в цените на суровините от 70-те години насам някои фермери все още имат трудности да излязат на плюс. Изследванията на Texas A&M University показват, че двама от трима производители на ориз ще са на загуба тази година, тъй като вложените компоненти, включително гориво и тор, поскъпват дори по-бързо от суровините. Производителите на царевица и соя ще направят пари, но не толкова, колкото си мислите.

Както Джо Аутлоо, професор в Texas A&M, каза в показанията си по темата пред селскостопанската подкомисия на Камарата на представителите в Конгреса, потребителската инфлация може да е 8,5 процента, но фермерите са засегнати от увеличение на цените с двойно по-висок процент при семената. За други компоненти инфлацията е дори по-висока. Хербицидът е нараснал с 64 процента от 2021 до 2022 г., а азотните торове, може би най-важният компонент от всички, са се увеличили със зашеметяващите 133%. Междувременно цената на царевицата се е покачила само с 4,8% за бушел (25 кг), а соята е с ръст от малко над 7% на годишна база.

Земеделските производители се опитват да хеджират и да се запасят заради тези скокове, но те са превъзхождани от големи, силно концентрирани компании, които контролират голяма част от веригата за доставки в селското стопанство. Както Аутлоо обясни: „Просто казано, доставчиците на компоненти няма да си гарантират цена, докато производителите [което означава фермерите] не се съгласят да приемат доставката.“

Резултатът е, че много фермери, особено малките и средните, ще намалят вложените компоненти през този сезон на сеитба, което от своя страна ще навреди на бъдещата им реколта. Гигантите в търговията със зърно като Cargill забогатяват, както и много мултинационални енергийни компании. Но самите производители едва ли са на плюс.

Всичко това говори за модел, който вече не работи. Селското стопанство в Америка е фокусирано върху евтината храна от близо век. Новият курс на Рузвелт насърчи производството на огромни количества субсидирани зърнени култури, за да задоволи притока на градски жители. Революцията на Рейгън насърчи по-нататъшната консолидация – като илюстрация, четири компании контролират до 85% от пазара на месо.

След това президентът демократ Бил Клинтън прие закона „Свобода за фермерите“, който елиминира всяко правителствено управление на търсенето и предлагането. Това е една от причините фермерите да изхвърлят мляко след пандемията; свръхпроизводството насърчава циклите на бум и срив. Това също така затруднява контролирането на хранителната инфлация сега. Докато САЩ имат стратегически петролни резерви, те нямат зърнени резерви за местните купувачи, въпреки че са един от най-големите производители в света.

Парадигмата „запасявайте се при високи цени, продайте при ниски“ предполага, че простото намаляване на цените ще създаде здравословен пазар. Но това идва с очевидна цена за планетата, нашето здраве, а в някои части на страната и за политиката. Човек би си помислил, че щат като Мисури, например, би бил плодородна почва за демократите, които водят кампания, експлоатираща корпоративна алчност. Всъщност щатът гласува за Доналд Тръмп на последните избори – отчасти защото провалилият се модел на индустриално земеделие като цяло не беше заменен от нещо друго, създавайки разочаровано население, което откликна на популизма на бившия президент, с кухите му обещания за помощ за бялата работническа класа.

Много неолиберални икономисти биха могли да игнорират всичко това, като отбележат, че фермерите съставляват по-малко от 2% от работната сила (селскостопанският сектор като цяло е малко над 10%). Може дори да пренебрегнат съдбата на щат като Мисури, тъй като са склонни да мислят за общите числа, а не за отделните хора в централните щати на Америка. Но според американската избирателна системата те все още са важни. Взети заедно, тези щати могат да наклонят везните.

И така, какво трябва да се направи? Администрацията на Байдън правилно е против концентрацията в селското стопанство и енергетиката, както и в други отрасли. Всъщност несъответствието между вложените компоненти и цените на суровините ме кара да мисля, че Белият дом има аргументи срещу корпоративното надуване на цените. Ако търговското министерство се справи, повече бърз интернет в селските райони също ще е от полза. Но в крайна сметка ще трябва да преосмислим целия начин на земеделие в Америка. Подобно на голяма част от нашата икономическа система, то е изградено за различна ера.

https://www.investor.bg/

(Visited 32 times, 1 visits today)

error

Харесва ви статията? Споделете,моля!