Връщаме се в детството с „Червената шапчица“

На 14-ти ноември, неделя, Старозагорският Куклен театър кани своите зрители на спектакъла „Червената шапчица“, поставена от режисьора Цвети Пеняшки. Ние пък, от ЗАРАТА, ви предлагаме обработения от Елена Димитрова текст на приказката на Шарл Перо.

***

Имало едно време едно малко момиченце, толкова хубаво, че на
света нямало по-хубаво от него. Майка му го обичала от все сърце, а баба
му — още повече.
Добрата бабичка му изплела за рождения ден малка червена
шапчица, която така му приличала, че навсякъде го наричали Червената
шапчица.
Един ден майката, като пекла хляба, направила питка и казала на
момиченцето:
— Върви да видиш как е баба ти, защото научих, че била болна!
Занеси й питка и напитка!
— Добре, мамо. Ще отида- отговорила Червената шапчица.
И запомни, когато минаваш през гората, няма да разговаряш с
непознати- предупредила я майка й.
Червената шапчица взела кошничката, в която майка й сложила
питката и напитката. Веднага тръгнала да отиде при баба си, която
живеела в друго село.
Неусетно, докато беряла цветя и си пеела, Червената шапчица
навлязла дълбоко в гората. Изведнаж зад един храст изкочил Вълкът.
— Къде си тръгнала, Червена шапчице?- попитал той.

Сладкодумецът Шарл Перо бил юрист на кралска служба

Горкото дете не знаело, че е опасно да се спира и да говори с вълк, затова му казало:
Отивам да видя болната си баба и да й занеса питка и напитка.
Мама й ги изпраща.
— А къде живее баба ти? — попитал Вълкът.
— О, баба живее много далече, като минеш гората, чак до трите
високи дъба…В първата къща, накрая на съседното село.
— Така значи, болна била… — казал Вълкът. — И аз ще ида да я
навестя! Искаш ли да си направим едно състезание? Аз ще мина
по тази пътечка, а ти мини по другата! Да видим кой от двама ни
ще стигне първи!
— Добре. Хайде! – съгласила се Червената шапчица и тръгнала.
Червената шапчица не знаела, че Вълкът я бил пратил по по-дългата
пътечка. Вълкът побегнал с всички сили по другата, по-късата пътечка към
къщата на бабата. Момиченцето продължавало да върви из гората, да
бере лешници, да тича след пеперудките и да вие китки от цветя.
— Колко сте хубави!- казала Червената шапчица на две пеперудки кацнали върху цветята.
Наблизо подскачало и зайче, което с любопитство наблюдавало как
момиченцето се радва на красивата природа.
Вълкът бързо пристигнал до къщата на бабата и почукал:
— Чук-чук-чук!
— Кой е там? –попитала бабичката.
— Аз съм твоята внучка — казал Вълкът с преправен глас. — Нося ти
питка и напитка. Мама ти ги изпраща.
— Ти ли си, Червена шапчице?
— Аз съм, бабо, аз съм! Отвори ми да вляза, че много ми тежи
кошничката! – добавил Вълкът, отново с преправен глас.
Ох, малко съм болна, Червена шапчице и не мога да стана от
леглото. Дръпни връвчицата, резето само ще се вдигне – извикала
бабичката, която лежала в леглото.
Вълкът дръпнал връвчицата и вратата се отворила. Скръ-ъ-ъц…
Той се хвърлил върху бабичката и я нагълтал цяла, защото от три дни
нищо не бил ял. После затворил вратата и легнал в леглото на бабата да
чака Червената шапчица, която след малко дошла изморена:
— Ох, че дълга беше тази пътечка, по която ме прати Вълкът. Найпосле стигнах!
И момиченцето почукало на вратата:
— Чук-чук-чук!
— Кой е там? –попитал Вълкът.

Приключенията на Червената шапчица – в Кукления театър

Като чула дебелия глас на Вълка, Червената шапчица отначало се
изплашила, но помислила, че баба й е хремава, и отговорила:
— Твоята внучка, Червената шапчица. Нося ти питка и напитка. Мама
ти ги изпраща. Моля те, бабо, отвори ми!
Вълкът й извикал като се постарал гласът му да бъде малко по-тънък:
Ох, малко съм болна, Червена шапчице и не мога да стана от
леглото… Дръпни връвчицата, резето само ще се вдигне!
Червената шапчица дръпнала връвчицата и вратата се отворила.
Скръ-ъ-ъц…
Като видял, че Червената шапчица влиза, Вълкът се скрил под
юргана и й казал:
— Остави питката и напитката там някъде и се приближи до мене,
Червена шапчице.
Момиченцето се приближило до леглото, но много се зачудило като
видяло как изглеждала съблечена баба му, и казало:
— Бабо, защо ти са толкова големи ръцете?
— За да те прегръщам по-добре, внучето ми.
— Бабо, защо ти са толкова големи краката?
— За да тичам по-добре, детето ми.
— Бабо, защо ти са толкова големи ушите?
— За да чувам по-добре, детето ми.
— Бабо, защо ти са толкова големи очите?
— За да те виждам по-добре, детето ми.
— Бабо, защо ти са толкова големи зъбите?
— За да те изям!
При тези думи Вълкът се хвърлил върху Червената шапчица и
нагълтал и нея. Като се наял добре, отново легнал в леглото, заспал и
започнал силно да хърка.
Тогава край къщата минал един ловец.
— О , колко силно хърка бабичката! Чакай да видя дали не е болна!-
казал си той и на свой ред почукал на вратата.
— Чук-чук-чук!
Но никой не му отговорил. Само хъркането продължавало.
— Госпожо, добре ли сте? – извикал пак Ловецът.
Като не получил отговор, Ловецът решил да отвори вратата.
Скръ-ъ-ъц!
Влязъл в стаята, доближил се до леглото и що да види! Вълкът спял в
леглото на бабата и хъркал здраво! Ловецът веднага разбрал каква е
работата.
— Ха, така! Пипнах ли те, негоднико — казал ловецът, — откога те
търся!
Той щял да го гръмне, но се сетил, че Вълкът може само да е глътнал
бабата и тя да е още жива, затова взел едни големи ножици и вместо да
стреля, почнал да разпаря дебелия корем на Вълка, който продължавал да хърка. Рязнал само веднъж и Червената шапчица се подала. Като рязнал
още два пъти, освободеното момиченце скочило на земята и извикало:
— О, колко страшно, колко тъмно беше в корема на Вълка!
След малко и бабичката се усмихнала. Тя била още жива, но едва
дишала.
— Беше и много задушно в корема на Вълка – продумала Бабата.
— Радвам се, че сте живи и здрави – на свой ред рекъл Ловецът.
— Благодарим ти, Ловецо, че ни спаси – казала отново Бабата, като
прегърнала внучката си.
Червената шапчица, Бабата и Ловецът решили да дадат на Вълка един
добър урок. Когато той се събудил и видял край себе си толкова много
хора, се изплашил. Какво от това, че бил Вълк?
Тогава Ловецът се обърнал към него:
— Слушай, Вълчо! Този път ти прощавам. Бягай оттука, докато не съм се ядосал повече. Добре, че Червената шапчица и баба й
излязоха от корема ти цели-целенички. Иначе, не знам какво
щеше да се случи с тебе!
Вълкът подвил опашка и навел виновно глава. Ловецът продължил:
— И не нападай хората, а иди да си вършиш работата…
Ловецът, Бабата и Червената шапчица пуснали Вълка на свобода. Да
отиде далече, далече, през девет земи в десета. Да не напада хората, а да
върши своята работа, за която го е създала Майката природа.

     Край

 

(Visited 3 times, 1 visits today)

error

Харесва ви статията? Споделете,моля!