ВЪЗХОД И ПАДЕНИЕ ИЛИ ЗАЩО БЗНС ЗАГУБИ НА ИЗБОРИТЕ

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 85, 1991 г.
ВЪЗХОД И ПАДЕНИЕ ИЛИ ЗАЩО БЗНС ЗАГУБИ НА ИЗБОРИТЕ
Българският земеделски народен съюз е една от най-старите политически организации в България и една от най-старите земеделски партии в света. Основана в края на 1899 г., когато гаснеха последните лунни лъчи на деветнадесетия век и се сипваше сияйната зора на двадесетия век, БЗНС непрекъснато бележеше успехи. Като единствена партия, която защитаваше интересите на отруденото селячество, на постоянно експлоатираното българско село, още в първите избори след основаването си, БЗНС изпрати свои народни представители в Парламента. От тогава досега не е имало парламент без народни представители на БЗНС. Своя апогей БЗНС достигна през периода след Първата световна война, до монархофашисткия преврат през 1923 г., когато законно избраното правителство на БЗНС беше съборено, а най-видните негови ръководители, начело с Александър Стамболийски избити.
Днес, след разгрома на тоталитарната система у нас, с очите на много селски чада се обърнаха пак към БЗНС за довеждане докрай закона за земята, до образуването на честни ферми или кооперативни стопанства. В борбата си срещу още съществуващите монополи, срещу високите лихвени проценти и недостижимите цени на селскостопанските машини, инвентар и препарати, те разчитаха единствено на БЗНС. И те бяха напълно прави, защото в условията на днешната пародия на пазарна икономика и развихрилата се спекула, когато освен селянинът почти никой друг не произвежда блага, а само консумира, прекупува и препродава, няма сила, която да го защити. Българският селянин, производителят на хляба, месото, млякото, без които не може да съществува нито един човек, в предизборната борба се обръщаше и даваше поръчения единствено на кандидатите за народни представители на БЗНС, за решаване на час по-скоро наболелите въпроси на земеделието. От резултатите на изборите обаче техните надежди останаха неосъществими. За пръв път в своята дългогодишна история БЗНС няма да има представители в Народното събрание. Такова падение в една мирна обстановка историята на БЗНС не познава. За изпадането в това трагично положение причините са много, но най-важната от тях е разделянето на БЗНС в два земеделски съюза, отлично подклаждане и манипулиране от онези среди, които имат интерес от това разделение. Тук напълно важи римският принцип „Разделяй и владей“. Ако човек се вникне в програмата на двата земеделски съюза ще види, че тя е една и също. Редовите членове на двата съюза са постоянно заедно. Те са приятели, другари. Къде са тогава различията? Изглежда те са само в ръководителите от най-висок ранг, в борбата кой да води бащината дружина. Много от тези ръководители, особено онези които бяха народни представители във Великото народно събрание, влизайки в сградата, „забелязаха надписът над входа „Съединението прави силата“, отърсиха се и от манията за величия и прегърнаха идеята за единението на БЗНС. Някои депутати изглежда са влизали в сградата със стиснати очи, не са забелязали този надпис, не се поучиха от него, а продължават да водят борба и то не срещу виновниците за тоталитарната система, а срещу своите съидейници. Незабравимо ще остане в историята на БЗНС откритото писмо на петко Огойски до ръководителят на БЗНС „Никола Петков“ – Милан Дренчев, от името на кого и срещу кого води борба този земеделски съюз. В речите си те говорят хвалебствени думи за основателите на БЗНС Янко Забунов и Цанко Церковски, ав същото време се води борба срещу техните внуци, които са сахранили в кръвта си земеделските идея и са членове на БЗНС (е). Няма реч, няма доклад да не се споменава името на великият вожда на БЗНС Александър Стамболийски и неговият най-добър помощник Райко Даскалов, а се хвърлят хули срещу техните деца и внуци, че са членове на БЗНС (е). Възмутени останаха веднага след изборите хилядите членове на БЗНС от злорадството на Милан Дренчев, че БЗНС (е) не е успял да прехвърли 4 % бариера и да изпрати свои представители в Народното събрание, макар че и ръководеният от него съюз го сполетя същата участ. Тук напълно важи шопската поговорка „Я че си запалим къщата, та да изгори на Вуте плевнико“. Тук човек с основание може да се замисли, дали по този начин умишлено не се прави услуга на предизборната коалиция на БСП, против която уж се бори. Единственото нещо, което прави чест на Постоянното присъствие на БЗНС, е че след неуспехът да се класира в Народното събрание колективно си подаде оставката, което не направи нито една друга партия в нашата страна. Другата основна причина за слабото представяне на БЗНС (е) в изборите е открадването от него традиционната оранжева бюлетина. Това беше жесток удар за една политическа партия със стари традиции. Много от членовете на БЗНС (е), особено възрастните хора, не можаха да разберат, че за БЗНС (е) ще се гласува с бяла бюлетина с две зелени и една оранжева ивица по средата и те продължиха да си гласуват с оранжевата бюлетина. Само в Старозагорски район с оранжевата бюлетина гласуваха над 1800 души, а тези гласове фактически отидоха за един политически форум „Преображение“, за който никой в бившия окръг не е чувал. Ако БЗНС (е) беше гласувал с оранжевата бюлетина, броят на гласовете му щеше далече да надхвърли 4 % бариера. От особено значение за кандидатите за народни представители, кметове и съветници, защото хората гласуват освен за партията и за личността. В листата за народни представители глупаво изглеждаше определянето на 13 кандидати при положение, че за целия район ще се изберат само 11 депутата. Тази листа показа, че ако БЗНС (е) спечели 100 % изборите, пак двама кандидати ще останат без да бъдат депутати в народното събрание. Прави чест на един от кандидатите д-р Коева, която още при регистрирането на листата подаде молба пред Районната избирателна комисия да отпадне като кандидат за народен представител. Осланяйки се на старата си слава, приели една центристка политика, ръководителите на БЗНС, започващи от Постоянното присъствие и стигащи до председателите на местните земеделски дружби, не проведоха почти никаква разяснителна работа по изборите, почти никаква агитация. В Стара Загора се проведе събрание, на което присъствуваха представители и ректорът на Софийският университет проф. Николай Генчев, но само малка част от членовете на ръководството на БЗНС добре знае, че в Стара Загора има Селскостопански институт – зооинженерство и ветеринарна медицина. Тези студенти утре ще бъдат пряко свързани със селското стопанство. За тях от особено значение е да чуят какво се предвижда за устройството на българското село. Ако пред този институт беше поставена поне една обява за събрание и знаейки, че от този същият институт се издига кандидатурата за народен представител на техен професор, голяма част от тях щяха да дойдат на събранието, а може би след това част от тях щяха да гласуват за кандидатите на БЗНС.  Нямаше почти никаква разяснителна работа сред съмишлениците на БЗНС, а една политическа партия в едни избори не трябва да разчита само на гласът на своите членове, а изключително много на своите съмишленици. Много са още слабостите, допуснати от Българският земеделски народен съюз в току-що преминалите избори за народни представители, кметове и съветници. Дано те се осмислят от сегашните и бъдещите ръководители, като се започне от Постоянното присъствие и се стигне до местните земеделски дружби. Дано разумът надделее над личните амбиции. Българският земеделски народен съюз много пъти е търпял поражения, но никога не е падал духом, а при всеки удар още повече е сплотявал редиците си и е излизал по-здрав, по-могъщ. Ако и сега се поучи от грешките си, които трябва да му служат като обица на ухото, още от сега трябва да започне сплотяването на своите редици и след години, когато ще се проведат нови избори за народни представители, съветници и кметове, да се представи с чест, за да измие позорното петно на падането в тези избори. Той може велик и могъщ да дочака залеза на последните лунни лъчи на двадесетия век и да види сипването на сияйната зора на двадесет и първи век. Дано.
Йордан БИНЕВ


image0 (9K)