Животът и смъртта си приличат в това, че поднасят сценариите си по най-неочакван начин, без да се съобразяват с нищо и никого. Така се стичат обстоятелствата и за актрисата, певица и продуцент Деси Тенекеджиева, когато разбира за катастрофата отнела живота на тв водещия Милен Цветков.
Деси Тенекеджиева: „В мига, в който научих, нещо ме преряза и започнах да крещя: „Надрусаният убиец и келеш да изгние в затвора!“ Подлъгах се от ярост, от шок, от слабост, тръгнах по наклона, защото познавах едната страна. Познавах Милен“, разказва тя в емоционален пост на Фейсбук страницата си. В следващия момент тя вижда джипа, причинил инцидента, разпознава номерата му и осъзнава, че това е колата на близката й приятелка Десислава Николова, чийто първороден син Кристиан е бил зад волана. Именно това драматично стечение на обстоятелствата – да бъдеш близък едновременно и с жертвата, и със семейството на убиеца, я кара да напише емоционално обръщение към всички, които коментират случилото се.
Деси Тенекеджиева започва с това, че смъртта на Милен Цветков много бързо се е превърнала в политика, а „справедливост трябва да има, но не и линч до трето коляно“. След това тя разказва впечатленията си за майката на Кристиан Николов – Десислава. Описва я като „изключително честен, достоен, работлив, умен и високо отговорен човек“, който „издържа и плаща обучението на 7 деца“, който е със завършено трето висше образование – педагогика.
„Животът е твърде кратък, за да има толкова много омраза, жлъч и гняв. Би трябвало след усамотението да сме станали по-добри, по-човечни. Не защитавам Кристиан и всички, които не спазват правилата“, продължава Деси Тенекеджиева и след като обръща внимание на редица фактори, неподвластни на родителски контрол, призовава всички коментиращи да си отговорят на 9 важни въпроса, преди да отсъждат сурово, докато съдят от разстояние.
Случвало ли ни се е някога да нарушаваме правилата за движение по пътищата? Говорене по телефон, каране без колан, превишена скорост, неправилно изпреварване, дори качване в автомобила „само на една чашка“?
Къде държим ключовете на колите си?
Колко пъти детето ни е взимало колата без да ни каже, а сме научавали впоследствие това случайно?
При положение, че е възможно ние или детето ни да сме на мястото на Милен Цветков.. дали не е възможно да сме на мястото и на Кристиан и да предизвикаме тежко ПТП, което да завърши със смърт?
Щяхме ли да характеризираме себе си или детето си като убиец, ако се случи това? При това умишлен убиец?
Как бихте се чувствали и какво бихте направили, ако цялото общество в този момент иска публичен линч, доживотен затвор и определя нас или детето ни като убиец и изрод?
Бихме ли направили всичко възможно, за да защитим детето си, без да спестяваме истината, разбира се?
Можем ли да се закълнем, че знаем във всяка една секунда какво прави детето ни, което е умно, образовано, скромно и за което сме се грижили с огромно внимание и любов?
Убедени ли сме, че сме направили всичко необходимо, за да обясним на детето ни вредата от наркотиците и алкохола още в най-ранна възраст?
https://www.facebook.com/dessy.tenekedjieva/posts/10218193154800152
