Често ги смятат за богаташи, а те взимат толкова малко, че в някои държави имат право дори на социални помощи. Стачката на дипломатите във външното министерство разкрива реалност, която може би малко хора са очаквали.
Командировъчните, които те получават при изпращането им на 4-годишен мандат в дипломатическа мисия зад граница, не са актуализирани от повече от 15 години. Това е довело до парадокса, че някои дипломати отговарят на условията за социално подпомагане в страни като САЩ и Швейцария, например.
Тази ситуация описват пред Свободна Европа председателят на Професионалното обединение на държавните служители от дипломатическата служба Мартин Колев и неговият заместник Людмил Илиев.
Двамата ръководят синдикалната организация в Министерството на външните работи (МВнР) от 2019 г. Оттогава те водят преговори с всяко следващо ръководство за повишаване на заплатите на колегите си, но без успех.
Затова от 2 декември в министерството започват ефективни стачни действия. Първите в близо 144-годишната история на българската дипломация. Всъщност те започнаха още в сряда, когато около 200 служители на МВнР се събраха в двора за един час. Там те символично хвърляха във въздуха жълти стотинки като знак, че настояват за достойно заплащане.
Свободна Европа изпрати писмени въпроси по темата до пресцентъра на министерството, но до редакционното приключване на текста оттам не върнаха отговори.
Най-ниските заплати в администрацията
След влизането си в ръководството на синдиката в МВнР, Колев и Илиев започват да събират официална информация за нивата на заплащане в държавната администрация, за да ги сравнят с доходите в тяхното министерство.
По думите им Външно е било на едно от последните места по размер на средната работна заплата през 2019 г., но през тази година вече е паднало до дъното на класацията. Затова и основното им стачно искане е двойно увеличение на най-ниските възнаграждения в системата.
“За МВнР средната работна заплата е 1600 лв. бруто, което е по-ниско от средната работна заплата за София. Заплащането при нас остава средно два пъти по-ниско от това в сродни ведомства, ангажирани с въпросите на националната сигурност, като МВР, Министерството на отбраната и други служби”, казва Колев пред Свободна Европа.
Той дава и няколко конректни примера – новоназначените на длъжност специалист във Външно получават по 900 лв. месечно., младшите експерти – по 1178 лв, а юрисконсултите – по 1191 лв. Това са брутни възнаграждения – преди удръжките.
Успоредно с това, от 2008 г. насам съставът на МВнР е съкратен с около 20%, продължава синдикалистът. И добавя, че тази ситуация се развива на фона на все по-увеличаващите се задачи на дипломацията покрай членството на България в НАТО и Европейския съюз (ЕС), преговорите за присъединяването ѝ в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Шенген и еврозоната. Колев не пропуска войната в Украйна и обтегнатите отношения със Северна Македония като допълнителни фактори в този контекст.
“На практика в момента бюджетът на МВнР е на нивото от 2007 г. Предвид всички съкращения и липсата на някакво увеличение на заплащането, повече от ясно е, че това положение не може да бъде адекватно към края на 2022 г.”, казва Колев.
Текучество и липса на кадри
Следва друг проблем – голямо текучество на кадри и липса на достатъчно желаещи да бъдат назначавани на свободните позиции.
В системата на МВнР работят над 1300 души, половината от които са в Централното управление в България, а останалите – командировани зад граница.
По думите на Колев от 2018 г. насам са напуснали над 140 негови колеги, без в тази статистика да влизат пенсионираните. Успоредно с тях близо 70 души предсрочно са прекратили задграничните си мандати.
“Считаме, че тези цифри са показателни за това какво е положението на служителите”, обобщава председателят на синдикалното обединение.
Заместникът му Илиев дава пример със скорошен конкурс за 15 нови стажант-аташета – това е първото стъпало в дипломатическата кариера и то предлага заплата от 1000 лв. Равносметката е, че на работа са назначени само 10 души, част от които вече са работили в МВнР, но на друга позиция.
Заради липсата на достатъчно желаещи за някои позиции зад граница пък понякога се налага да бъдат наемани хора, които са извън системата на Външно.
“Тук има един системен проблем, кадрово така изглеждат нещата – нашата служба не е атрактивна за младите хора”, обобщава Колев.
Останалите искания на синдиката
Затова, освен двойно увеличение на най-ниските заплати в министерството, синдикалистите настояват и за вдигане на командировъчните при задграничен мандат или краткосрочни пътувания в чужбина.
Последното им искане е, докато дипломатите работят зад граница, основната им заплата в София да не бъде намалявана, каквато е практиката в момента. Това обаче въздейства отрицателно на размера на пенсиите им впоследствие.
“Ние взимаме по-малко от средната работна заплата в София, а сме хора с образование и ценз, които искат да се реализират в професия, свързана с националната сигурност и суверенитета на държавата”, добавя Колев.
През последните три години двамата с Илиев са водили разговори с всички ръководства на Външно. По думите им досегашните министри са признавали проблема с ниското заплащане в системата, но до решение така и не се е стигнало.
След последната им среща, от ръководството са поели ангажимент да изготвят доклад до служебния премиер Гълъб Донев, но синдикалистите нямат информация дали той е стигнал до министър-председателя. В сряда те все пак бяха изслушани от парламентарната външна комисия, което според тях е “много сериозен пробив в усилията ни да бъдем чути”.
В Професионалното обединение на държавните служители от дипломатическата служба членуват около 140 служители на МВнР, което е малко над 10% от неговия състав. В петък те започват ефективна стачка.
Свободна Европа попита външното министерство какви средства са необходими, за да бъде изпълнено основното им искане за достойно заплащане, но отговор не последва.
