Доволна съм, че днес полицаи ме глобиха

Вероятно ще се учудите на това мое удовлетворение, защото повечето от нас българите гледаме на срещата със закона като на възможност не да признаем вината си, а да заобиколим членовете и алинеите. И в много от случаите сме доволни, че сме успели да вържем очите на Темида. Не се замисляме обаче за последствията.

Ще ви разкажа съвсем тривиалната ситуация, в която попаднах днес. Ситуация като по учебник, в който става дума за пешеходец, попаднал в графата „нарушител“.

Бързам. Много. Целият ми ден е разчетен до минута. Вървя по единия тротоар на главната старозагорска улица и поглеждам на отсрещния, където трябва да свърша още нещо. Пешеходната пътека е на не повече от 50 м от мен, но ако мина по нея трябва да се върна. Освен това си е моя запазена марка да „прелетя“ по начин „кестерме сокак“. Цял живот съм го правила с ясното съзнание, че така не трябва. Освен това от десетки години съм шофьор и винаги се възмущавам на ей такива „скакалци“ като мен, които се престъргват по улиците отвсякъде и не винаги можеш да реагираш, за да ги предпазиш от собствената им глупост.

Ала съзнанието е голяма работа – разпределя ревниво в нишите си различни ситуации и никак не му се иска да ги смесва, че да ги и ревизира.

И така, хоп-троп през затревеното островче, стъпвам в калта и изчаквам върволицата от коли, но не поглеждам кой се задава. Втора в колоната е позната бяла кола с надпис „Полиция“. Минава бавничко и точно до носовете на обувките ми намалява, а през прозореца служителят на реда вежливо ме кани да отида встрани до колата. Предполагам знаете какво последва – фиш за глоба на красив розов лист. Униформени мъж и жена. Възпитани. Нямам никакви оплаквания. В моята глава обаче беше по-интересно. Борбата беше на двете различни гледни точки: 1.Ощипват ме с едни пари, които за мен никак не са малко и 2. Аз знам, че съм си виновна отвсякъде.

Не се молих, не казах, че повече няма да правя така, а изследвах собствената си реакция.

Човек живее между доброто и злото. Тук е едното, там – другото, а ние сме по средата чрез свободната си воля кое от тях да изберем. Човекът може да приеме в себе си и двете и да ги остави да действат както в тялото, така и в душата му. Избрах това, че тази глоба е много вероятно да ме е предпазила половин час по-късно някой да ме блъсне на друго място, където пък на мен не ми е мястото.

Хората в цивилизования свят спазват правилата и законите, защото им бъркат в джоба при всяко нарушение.


image0 (9K)