„Дума срещу дума“. Защо въпросът какво е изнасилване раздели Европа

"Дума срещу дума". Защо въпросът какво е изнасилване раздели Европа

Актриса от Франция обвинява режисьор, че я е изнасилил. По думите на Жудит Годреш това се е случило, когато е била на 14 години. Беноа Жако, в чиито филми се е снимала и когото сочи за извършител, тогава е на 39.

Твърденията на Годреш обаче излизат сега, почти 40 години по-късно. Те не идват в случаен момент, а съвпадат с договарянето на първото европейско законодателство за борба с насилието над жени.

На 6 февруари институциите на Европейския съюз (ЕС) се съгласиха какво да пише в директива, която ще защитава жените в страните членки от различни посегателства. Очаква се тя да бъде окончателно приета през април тази година.

В нея обаче не присъства изнасилването, на каквото Годреш казва, че е станала жертва.

Европейският парламент и Съветът на ЕС дълго спориха по този въпрос. Обсъждаше се директивата да криминализира изнасилването и да му даде дефиниция, базирана на наличието или липсата на съгласие за сексуалния акт. Няколко държави, включително България, бяха против. По-късно ще стане дума защо.

Важното е, че идеята не се прие и законът няма да обхваща изнасилването. Това може да не звучи като проблем, защото то вече е престъпление според законите в самите страни членки. Всяка обаче си има своя дефиниция какво изобщо е изнасилване.

Много определения не включват съгласието като фактор или изискват извършителят да е използвал сила, за да е налице изнасилване. А това вече е проблем, защото ограничава защитата на всички пострадали.

От какво ще защитава новият документ

Директивата ще криминализира:

  • гениталното осакатяване – „обрязването“ на женски полови органи без медицинска причина;
  • принудителните бракове;
  • преследването на жени онлайн;
  • кибертормоза;
  • споделянето на интимни снимки без съгласието на човека, който е на тях;
  • подбуждането към омраза и насилие онлайн.

Всяка страна ще трябва да определи тези действия като престъпления, ако още не го е направила. Какво означават те и как ще се наказват, също зависи от написаното в директивата. Тя определя и какви мерки трябва да въведе всяка страна за превенция и защита на жени от подобни престъпления.

Този документ е исторически според президентката на Европейско женско лоби (ЕЖБ) Илиана Балабанова. Досега защитата от полово базираното насилие зависеше само от националните законодателства. ЕЖБ от години настоява за приемането на обща европейска директива.

Как можеше да се дефинира изнасилването

Първоначалната версия на документа, предложена през 2022 г., слагаше и изнасилването в горния списък. Според нея то е сексуален акт с вагинално, анално или орално проникване в тялото, който се случва без съгласие. Това включва случаите, в които:

  • пострадалата жена не се е съгласила доброволно;
  • жената не е в състояние да формира свободна воля – например е в безсъзнание, под въздействието на алкохол или наркотици, спи и т.н.

„Идеята беше липсата на съгласие да бъде централен и съставен елемент от определението на изнасилване с оглед на това, че често неговото извършване не е свързано с физическо насилие“, казва за Свободна Европа юристката и активистка срещу насилието над жени д-р Благородна Макева, която има опит в подготовката на полицаи за разследване на сексуални посегателства.

Ако по време на акта жената не оказва съпротива, това не означава, че е дала съгласието си. Често жертвите изпадат в шок и ступор, подчиняват се пасивно на насилника и се дистанцират от случващото се. Това, че не се съпротивляват, не значи, че не са изнасилени.

Първият вариант на директивата приемаше, че изнасилване може да има и в случаите, в които извършителят не използва сила. Това значи, че не е нужно жертвите да представят доказателства, че им е била оказана сила и принуда или че са били заплашвани.

„Става дума за това да не доказваш в съда, че си се дърпала, че не си искала, че си била бита и заплашвана“, допълва Балабанова.

Как се дефинира изнасилването сега

„В някои държави използването на сила, заплахи или принуда е елемент на състава на престъплението изнасилване. В други се изисква единствено жертвата да не е дала съгласието си за сексуалния акт“, казва Макева.

Според българския Наказателен кодекс изнасилване има при 3 хипотези:

  • жената е лишена от възможност за самоотбрана и актът се случва без нейно съгласие;
  • извършителят принуждава жената със сила или заплашване;
  • извършителят привежда жената в безпомощно състояние.

Съгласието изрично присъства само в първата хипотеза, но и останалите предполагат липсата му. Въпреки това българската дефиниция не е изцяло основана на съгласието. Тя не разглежда и всички видове проникване като изнасилване – например, аналното и оралното проникване се приемат за друг вид престъпление – блудство, което се наказва по-леко.

Подобен е случаят и с други държави от ЕС. Анализ на ЕЖБ показва, че само 14 от 27-те са приели дефиницията „само „да“ означава „да“, при която се изисква ясно дадено съгласие, за да няма изнасилване.

Защо стана спор

Два елемента от дефиницията в първия вариант на. директивата бяха спорни:

  • съгласието да бъде в центъра ѝ;
  • всички видове сексуално проникване да се смятат за изнасилване.

Негативна позиция изразиха Унгария, Чехия, България и др., но най-голяма тежест имаше несъгласието на Франция и Германия.

Според Благородна Макева основната причина за това са „разликите в действащите разпоредби относно изнасилването във всяка държава членка“. Ако те са различни от написаното в директивата, след приемането ѝ би се наложило да се променят. Това важи и за разпоредбите по други престъпления като блудството, които новата дефиниция може да засегне.

Такава промяна би била много трудна и би предизвикала отпор, особено в по-консервативните държави. Могат да се появят обвинения към ЕС, че превишава компетенциите си. Това е важно с оглед на предстоящите тази година европейски избори, на които се очаква крайнодесните партии да получат голяма подкрепа.

Макева вижда и друга причина за несъгласие по дефиницията – тя би затруднила доказването на престъплението. „Ще е дума срещу дума“, казва тя. Жената ще твърди, че не е дала съгласие за сексуален акт. Извършителят – че се е съгласила.

Същевременно дефиницията в директивата беше близка до определението за изнасилване в Истанбулската конвенция за борба с насилието над жени, а тя е ратифицирана от почти всички страни в ЕС. Изключение правят 5 държави, сред които и България.

През 2018 г. конвенцията се озова в центъра на дезинформационна кампания в България и беше представена като документ за въвеждане на еднополови бракове и „трети пол“. В крайна сметка Конституционният съд реши, че тя противоречи на Конституцията.

Според Балабанова отказът изнасилването да получи обща дефиниция ще навреди най-много на страните, които не са ратифицирали конвенцията.

Може ли да се намери решение

Това не означава, че за жертвите на изнасилване не може да се направи повече. На европейско ниво ЕЖБ ще продължава да настоява изнасилването да се включи в директивата, казва Балабанова.

„Няма как да говорим за директива за борба с насилието над жени, без в нея да има разпоредби и по отношение на едно такова тежко престъпно посегателство като изнасилването“, съгласява се Макева и добавя, че това не значи да се приеме просто едно определение, а „още куп други мерки за превенция и защита на жертвата“.

В българската дефиниция [в Наказателния кодекс] също има пространство за промяна, защото:

  • тя не включва всички форми на проникване с телесна част или с предмет;
  • жертва на изнасилване могат да бъдат само жени;
  • изнасилването в условията на брак не е изрично криминализирано като по-тежко наказуемо;
  • разделът, в който са описани тези престъпления, се нарича „Разврат“, което е обидно за пострадалите.

Според Макева България трябва да преосмислят и тези части от дефиницията, за да може тя да отговаря на международните стандарти.

Пространство за промяна има и по отношение на обществените нагласи към проблема.

„Жертвите се срамуват да говорят за това, защото обществото им казва, че те самите са виновни. Защо си отишла с къса пола на бар късно вечер? Най-вероятно си си го търсила“, казва Балабанова и добавя:

„С приемането на обща дефиниция щяха да се разкъсат тези митове и стигми.“

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036


image0 (9K)