НАЙ-НОВИ:

Едно старозагорско село – от Дуваджизлии до Бенковски. И по-късно…

Първоначалното заселване на този район е от турско етническо население, това е било през първите векове на османското населяване по българските земи поради благоприятния климат и равнинен терен. Впоследствие от съседните села са се преселили и български фамилии, които са работили като налбанти, железари, ковачи, имало е от тях и аргати.

Първото име на селото е било Дуваджизлии – Дува по смисъл на български език означава — поле, равнина а Джизлии – голямо, широко, обширно поле, както през османско време така и сега Старозагорското поле е това което е било, събрано в едно име.

Село Бенковски. Читалището, традиции за спазване

От 1892 до 1911 година е имало предложения за смяна на името на селото, но е надделяло предложението на изпълняващия длъжността кмет – Пеньо Симеонов и няколко негови съмишленици, стигнало се до идеята да бъде прието името на Георги Бенковски – командир на „Хвърковатата чета“ и така селото било записано в регистрите като село Бенковски.

Най-близкият град до селото е Нова Загора на 15 – 16 км. Общинският център е Стара Загора на около 29 – 30 км., в който голяма част от населението има близки роднини и е по-предпочитан от населението.

Общата площ на землището на селото е 13 680 дка, обработваема площ, останалите 10 660 дка, пасища, горски пасиви, канали, пътна мрежа.

До 1964 година е било трудно предвижването на хората до градовете и съседните села, но след това се развива автобусния и лекотоварния транспорт. Пощенска станция няма в селото и заради това хората са принудени да се обслужват от съседното село Хан Аспарухово. За по-доброто развитие на селото допринася кооперативното селско стопанство.

След съединяването на Княжество България и Източна Румелия през 1885 година са се заселили българи от много съседни села. Училище започва да функционира още от 1890 година, но новата сграда започва да се строи през 1937 – 39 година и на 15.09.1940 година се открива с името „Народно начално училище „Кирил и Методий“.

След това се построява читалище „Пробуда“, което е вече на близо 80-годишна възраст.

През 1965 година е било водоснабдено селото, изгражда се мрежа, която влиза във всеки дом. От 1967 година се отваря здравен пункт и сега макар и останало с малко жители, селото е добре обслужвано от страна на транспорт, здравеопазване има и пенсионерски клуб и хората са щастливи и доволни от удобствата които им се предоставят.

За жалост, днес училището е вече „бивше“, населението застарява все повече.

  ЗА ДА ПОДОБРИШ ИМУНИТЕТА СИ, ВИЖ ТУК!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Най-нови
Left Menu Icon