Прочутата литераторка и бивш министър на културата от първите години на демокрацията Елка Константинова изживява последните си години в старчески дом в покрайнините на София. 89-годишната дама показва завидна издръжливост и въпреки напредналите си години, не се е залежала, а продължава да се движи, разказва за „Уикенд” един от нейните най-близки приятели проф. Михаил Константинов.
За жалост, голямата интелектуалка не ебила добре с паметта, както се случва с повечето хора на тази възраст. Професорката вероятно страдала от Алцхаймер и много трудно разпознавала близките си, както и малкото приятели, които все още я посещавали. Иначе, за някога енергичната и неуморима дама се грижели много добре. Центърът, в който е настанена, предлага условия на ниво, тъй като е за отбрани хора, разказва Неделчев.
Голямото огорчение на Елка Константинова обаче бил синът й Васил, който не посещавал майка си, защото рядко се задържал в България и бил зает да пътешества по морета и океани с яхтата си, купена от продаден семеен имот. Близки до семейния кръг разказват, че някогашният издател на първото еротично списание „Петък вечер” гледа да спечели някой лев от апартамента на майка си в центъра на София и го е разделил на две, като обикновено го отдава за висок наем. Не той обаче плащал таксата в старческия дом, за да се грижат за майка му. Колкото и да е странно за родните условия, благодарение на добрата си пенсия, проф. Константинова си осигурявала старините сама, тъй като получавала максималната за страната пенсия в размер на 1440 лв. Преди години, още докато беше здрава, тя сама признаваше, че пенсията й е добра и й позволява и да помага на близките си.
Сега най-верни и загрижени за съдбата на бившата министърка оставали сестра й и племенникът й, които редовно ходели да я посещават в дома, макар че възрастната жена трудно разпознавала и тях и комуникацията с нея е доста сложна.
Проф. Елка Константинова беше настанена от наследника си в старчески дом първо в Хасково, после във Велинград, а накрая в къщата му за гости в Чепеларе, още преди години, докато тя бе със свежа памет и разбираше всичко, което се случва около нея. Първоначално, литераторката попадна в център за хора с ментални увреждания с мизерни условия, а и твърде отдалечен от столицата, което сериозно затрудняваше посещенията на близките й. Преди няколко години, бившият културен министър Вежди Рашидов се трогна от съдбата на интелектуалката и помогна финансово за лечението й. Лично той съдейства интелектуалката да бъде преместена в София, за да е по-близо до хората, които я ценят.
Самата баба Елка, както дружески я наричат колегите и приятелите й, се опитваше да работи почти до прага на 80-те си години и допълваше пенсията си с преводи и научни трудове. След като паметта й започна да отслабва обаче, тя прекрати любимото си занимание. Незавършена остава и книгата със спомени, която подготвя за първите години на демокрацията. Уви, мемоарите й никога няма да видят бял свят. В първите години в старчески дом, Елка Константинова споделяше, че й липсват книгите от домашната й библиотека. Страдаше и от това, че няма достъп до нови издание.
Елка Костантинова има повече от богата и впечатляваща културна биография – през 60-те години на миналия век работи във вестниците „Народна култура” сп. „Септември”. Като научен сътрудник е в Института по литература към БАН, изнася лекции по българска литература в Ягелонския университет в Краков, преподава в НАТФИЗ през 90-те. Проф. Константинова е депутат в VII Велико Народно събрание. Става министър на културата през 1991-92 г. На нея се падна горчивата участ да извърши тежката културна реформа, свързана със съкращаването на стотици интелектуалци. Тя е сочена и за „убийцата на българския цирк”, тъй като издава указа, с който държавата прекратява финансирането на цирковете и десетки фокусници, акробати и клоуни остават на улицата и се разпиляват по широкия свят.
Проф. Константинова има зад гърба си забележителни книги, посветени на писателите Георги Райчев, Камен Калчев, Георги Караславов. „Силуети от вчера и днес” (1985 г.), „Фантастика и съвременност” (1985 г.), „Българският разказ от вчера и днес” (1987 г.), „Въображаемото и реалното. Фантастиката в българската художествена проза” (1987 г.), „Николай Лилиев. Творчески портрет” (1988 г.), „Лечебната сила на литературата” (1992 г.), „Какво ще кажем ние на младите сърца” (2002 г.) са част от заглавията на творбите й.
