Защо всъщност мразим високата инфлация?

Защо всъщност мразим високата инфлация?

Снимка: Bloomberg

image0 (9K)

Защо всъщност по-високата инфлация е толкова лоша? Този прост въпрос е неудобен за икономическата професия. Всички смятаме, че инфлация от 6,2% годишно (каквато бе тя през октомври в САЩ – бел. прев.) е нежелателна, но не сме много добри в обяснението защо, пише за Bloomberg Тайлър Кауен, професор по икономика от университета Джордж Мейсън във Вирджиния.

Още по темата

Достатъчно лесно е да се използва грубата икономическа теория, за да се покаже защо инфлацията не е толкова голяма работа. Парите са наричани от икономистите „неутрални“ или понякога „супернеутрални“. За да опростим малко, в икономическите модели по-високият темп на инфлация повишава заплатите и цените по като цяло пропорционален начин, оставяйки моделите на БВП и заетостта в икономиката или непроменени, или само с незначителни модификации.

И все пак повечето икономисти упорстват в негативната гледна точка спрямо по-високата инфлация. Една от хипотезите е, че инфлацията обърква хората. Повечето хора не са свръхрационални изчислителни машини и са склонни да гледат на по-високите цени като на реални икономически промени. Производителите пък, поради по-високото номинално търсене за своите стоки, могат да си помислят, че внезапно са станали по-популярни сред потребителите, вместо факта, че просто са впримчени в инфлационна спирала.

При този сценарий инфлацията не би трябвало да е лоша. Ако производителите увеличат продукцията си и наемат повече работна ръка, това има тенденция да стимулира икономиките, а не да им навреди. Това е още по-вярно, ако има някаква първоначална степен на монопол, ограничаващ производството.

Но какво ще стане, ако производителите в крайна сметка разберат, че са изправени пред обикновена инфлация и трябва да се върнат към предишните си решения? Това със сигурност ще доведе до разходи. Може би, но най-тежките икономически спадове включват свиване на почти всички сектори приблизително по едно и също време, вместо основният проблем да е прекалено многото продукция тук-таме. Някои от тези разходи поради промяната може да са реални, но това изглежда не обяснява защо хората не харесват толкова много инфлацията. И в сегашната ситуация истинските разходи идват от вълните на пандемията, а не от паричната политика.

Един аргумент, свързан с Австрийската икономическа школа, е, че инфлацията води до твърде много кредити и следователно твърде много дългосрочни инвестиции, по начин, който в крайна сметка се оказва неустойчив. Независимо дали това мнение понякога е вярно, при сегашните условия инвеститорите изглеждат по-скоро притеснени, отколкото доволни от инфлацията.

Още по темата

Така че остава въпросът: Защо инфлацията е толкова лоша? Имайте предвид, че повечето държавни помощи вече са индексирани спрямо инфлацията. Данъкът върху капиталовите печалби обаче не е – и в това се крие определена цена на инфлацията, а именно, че повишава реалната ставка на данъка върху капиталовите инвестиции (може би се има предвид изместването към по-горни пределни ставки – бел. прев.) Но това не обяснява как инфлацията изглежда има толкова широкообхватна цена, включително за мнозинството американци, които не притежават значителни вложения в акции.

Остават две големи притеснения. Първо, по-високите темпове на инфлация преразпределят богатството по разрушителен начин. За добро или лошо, все повече и повече американци са заети в относително бюрократичния сектор на услугите, който включва образованието, здравеопазването и правителството. Ако инфлацията скочи до 6%, повечето от тези работници не получават бързо компенсиращо увеличение на заплатите, за да възстановят предишния си стандарт на живот.

Те могат да получат по-високо заплащане, като си намерят нова работа или като заплашат убедително, че ще напуснат. Но това често е напрегната позиция, както от лична, така и от професионална гледна точка. Хората може да са получили помощи по-рано по време на пандемията, пряко или косвено, и по този начин да са на нулата или дори малко над нея. Все пак с инфлацията те ще изпитат загуба на покупателна способност и ще я намразят.

Второто голямо притеснение е, че инфлацията има тенденция да изисква последваща дезинфлация, дори само защото хората мразят инфлацията толкова много. А ние, макроикономистите, знаем, че дезинфлациите (или явните дефлации) са склонни да водят до рецесии. Когато Федералният резерв на САЩ затяга монетарната политика със значителна сума, съвкупното търсене в икономиката спада, което води до загуби в производството и заетостта.

Разбира се, това е забавен начин да се обясни защо по-високите темпове на инфлация са лоши: по същество инфлацията е лоша, защото трябва все някога да приключи. По-фината версия на тази теория е, че работниците и избирателите имат ограничена толерантност към сътресенията – и когато те се появят, в крайна сметка правим грешки в усилията си да се измъкнем от тях.

Следователно правилната критика на инфлацията е доста обща. Пандемията също е сътресение и ние направихме много грешки в усилията си да я прекратим. Една от тези грешки всъщност е прекомерната инфлация. Това няма да е последната, тъй като непрекъснато разширяваме кръга от грешки.

източник https://www.investor.bg/…………

(Visited 1 times, 1 visits today)

error

Харесва ви статията? Споделете,моля!