„Златото през вековете“. Първите монети са сечени в Лидия, траките правели само накити от злато

Изложба „Златото през вековете“ в Историческия музей – Стара Загора. Първата златна монета в България е десетолевка с лика на Фердинанд I

„Златото през вековете” е темата на тазгодишния Нумизматичен салон 2021, който се открива на 7 декември, вторник в РИМ – Стара Загора. Изложбата е камерна и представя акценти от златната му нумизматична колекция.

Златото е известно на хората от дълбока древност. Определя се като най-скъпият метал. Най-ковкият метал е. От грам злато може да бъде изкован лист с площ един квадратен метър.

Първите златни монети през античността се секат в малоазиатската държава Лидия около 700 г. пр. Хр. Древногръцкият златен талант (мерна единица през античността) е с тегло между 8.42 и 8.75 грама.

Едни от най-ранните монети са от сплав на злато със сребро, наречена електрон, се секат в 6 в. пр. Хр. Най-ранната електронова монета, открита в района на Стара Загора произхожда от с. Ръжена, Старозагорско.

Златните монети имат най-голямо разпространение през IV век пр. Хр. в Древна Гърция. Те се наричали статери. Най-древната златна монета, която се съхранява в музея в Стара Загора е статер на Филип II Македонски, открит в землището на с. Диня, Старозагорско. Монетата е изложена в експозицията.

Траките нямат златни монети, а използват златото за накити. Римляните наричат златните монети ауреуси (от латинското наименование на златото).

Ауреус е златна монета в Римската империя, която се равнява на 25 сребърни монети (денари). Първият ауреус е отсечен към 217 г. пр. Хр. По времето на Юлий Цезар от един фунт злато (327 гр.) са се изсичали 40 златни монети. По-късно теглото на монетите намаляло и по времето на император Нерон са се изсичали 45 монети, а при Каракала – 50 екземпляра. В изложбата е показан ауреус на Нерон, открит на територията на Стара Загора.

През 309 г. император Константин I Велики въвежда в обръщение солида, който заменил ауреуса като стандартна златна монета в Римската империя. Теглото му е 1/72 от римския фунт (4,55 г). През 314 г. е въведен в западната част на Римската империя, а през 324 г. – на цялата територия на империята. Дълго време той остава основната монетна платежна единица в Римската империя, а след това и във Византия. Освен солиди, са се секли и златни монети с по-малки стойности – половин солид (семис) и 1/3 от солида (известна като тремис).

В изложбата са показани солиди на Тиберий II Константин (574-582 г.), Константин VII и Роман II (920-945 г.), Константин VII и Роман и Христофор Лакапини, както и два тремиса на Лъв I и съпругата му Елия Верина. Последните две монети са открити на територията на града.

От появата си при Константин I до времето на Никифор II Фока (963-969), солидът останал почти непроменен по тегло, състав, форма и големина. Солидът намира разпространение в Източната Римска империя, но тъй като тук официалният език е гръцкият, Никифор II Фока го преименува в номизма, като към това название е прибавено определението “хистамена”, което означава стандартен. Така, наименованието на златната византийска монета от Х век е хистаменон номизма. С този термин се означават монетите, издавани в периода от Никифор II Фока до реформата на Алексий I Комнин през 1092 г, след която златната монета е с названието хиперперон. В музея в Стара Загора се съхранява съкровище от 8 хиперперона на Алексий Комнин и Мануил Комнин, открити в землището на с. Съединение, община Братя Даскалови. Те са изложени в експозицията.

Хиперперонът се сече до идването на латинците. Наложило се при управлението на Йоан V Палеолог да се извърши парична реформа, която довела до прекратяване на сеченето на златната хиперпера. С възстановяването на Византийската империя през 1261 г. хиперперонът отново започнал да се сече в Константинопол. Не може обаче да устои на девалвационните процеси и към средата на XIV век съдържа само 11 части злато, 6 сребро и 7 мед.

В периода след 1284 г. широко използвани за търговски разплащания в цяла Европа до началото на Първата световна война са били дукатите (златни монети) на Венеция. През периода на османското робство в България циркулират златни османски, руски и западноевропейски монети. В изложбата са изложени дукат на Белгийската конфедерация (Нидерландия) от 1758 г., сечена в Утрехт и флорин с името на унгарския крал Людовик I Анжуйски, с емблемата на Флоренция, цвят на лилия.

Първата златна монета отсечена в България след Освобождението е 10 лева 1894 г. с лика на Фердинанд I. В изложбата е показана първата златна монета от периода, когато България става Народна република. Отсечена е през 1965 г. във връзка с отбелязването на 1100 годишнината на славянската писменост с ликовете на Светите братя Кирил и Методий.

Макар и камерна, тазгодишната изложба в Нумизматичен салон 2021, представя характерни златни монети през вековете.

Д-р Мариана Минкова, dolap.bg

 

(Visited 31 times, 1 visits today)

error

Харесва ви статията? Споделете,моля!