Колко още ще растат цените? Снимка: Jeffrey Dean/Bloomberg |
Ще се повторят ли 70-те години, когато високите цени на петрола подхранваха инфлацията, докато икономиката беше парализирана и работните места бяха застрашени? „Stagflation“ (стагфлация) беше модерната дума тогава и много потребители и инвеститори се опасяват, че скоро ще изпитаме нещо подобно. Американската банка JP Morgan се опитва да успокои потребителите, озаглавявайки свое проучване с: „Това не е стагфлацията, която са изпитали родителите ви“.
Но какво е това явление? И колко опасно е всъщност? Най-важните въпроси и отговори по темата.
Защо сега всички говорят за стагфлация?
Мениджърите на активи и банките съобщават, че стагфлацията е една от водещите теми за разговор на техните клиенти. Тъй като инфлацията остава по-упорита, отколкото много икономисти очакваха в началото на годината и тъй като в същото време цели индустрии, като производството на автомобили, не могат да работят с пълен капацитет, опасенията нарастват.
Но какво точно означава стагфлация?
Това, което се има предвид, е застъпването на инфлация и застояла или слабо развиваща се икономика.
Имаме ли вече стагфлация в момента?
Повечето икономисти не считат, че в момента сме в стагфлация, защото икономическият растеж все още е доста стабилен. Недостатъчното използване в отделните индустрии се дължи на затруднения в доставките, а не на липсата на икономическа динамика.
Колко голям е рискът от стагфлация през следващата година?
Много икономисти и инвестиционни стратези приемат, че този риск се е увеличил. Но повечето все още не виждат стагфлацията като най-вероятния сценарий. Една от причините за това е, че повечето икономисти не считат днешната инфлация за постоянно явление. Има краткосрочни, чисто статистически ефекти, които ще изчезнат през следващата година или дори ще се обърнат, например еднократния ефект поради драстичния срив в цените на енергията миналата година.
Освен това в много индустрии има затруднения с доставките. Те също се считат за временни, въпреки че има нарастваща загриженост, че те ще продължат по-дълго от първоначалното очакване. Би било наистина опасно, ако нарастващите цени доведат до спирала на цените на заплатите, която след това продължи, когато затрудненията при доставките постепенно се отстранят. Почти нищо от това не може да се види в момента, но не е изключено, че тази спирала може да възникне.
Какво може да направи Европейската централна банка?
Централните банкери трябва да избягват две грешки, като и двете могат да доведат до по-голяма стагфлация, предупреждават от германския Handelsblatt. Ако чакат твърде дълго, преди да започнат да се борят с инфлацията, може да се развие спирала, която е трудно да се спре. Ако след това ЕЦБ се опита да възвърне тази спирала, това може да задуши икономиката, докато инфлацията първоначално продължи – това би било стагфлация.
Другата грешка би била твърде ранната борба с повишаването на цените, което се основава предимно на затрудненията при доставките и по-високите производствени разходи – с други думи, на фактори, върху които ЕЦБ трудно може да повлияе. Тогава това би задушило икономиката, а цените ще продължават да растат – така че има стагфлация.
Какво влияние имат правителствата върху това?
В САЩ се води оживена дискусия за големи пакети от държавни разходи, финансирани от дългове, които вероятно ще надхвърлят капацитета на икономиката и по този начин ще допринесат за инфлацията. В еврозоната, според до голяма степен единодушното мнение на икономистите, не можем да се опасяваме от тази ситуация, тъй като въпреки големите пакети помощи икономиката като цяло не достигат границите си. Дори критиците на високите разходи на САЩ, като икономистът Лари Съмърс, предупреждават властите да не се фокусират много върху например германския тип икономии.
Как инвеститорите могат да се справят с рисковете от стагфлацията?
Облигациите са лоша инвестиция, когато цените се покачват. Стойността на възвръщаемостта намалява реално, т.е. след приспадане на инфлацията. Освен това номиналните доходности често се повишават в тази среда, което от своя страна потиска цените. Има и облигации с компенсация за инфлация, но тяхната доходност първоначално е дори по-лоша от тази на нормалните държавни облигации.
В средносрочен до дългосрочен план реалните активи, включително акциите, са най-добрата защита срещу инфлацията. Важно е да се разчита на компании със силна пазарна позиция, които могат да наложат по-високи цени. Що се отнася до стагфлацията, цикличните акции като тези на автомобилните производители, не са добър избор. В такъв случай се препоръчват компании, които произвеждат стоки за ежедневна употреба. Типични примери са корпорации като Nestlé, Unilever, Procter& Gamble или Coca-Cola.
Златото също се разглежда като защитник срещу инфлацията, но напоследък не се справя добре. Недвижимите имоти се препоръчват като материален актив, но пазарът вече е доста нагорещен в скъпите градове. При инфлация плюс силен растеж се препоръчват суровини като петрола. Но те вече са скъпи. Биткойнът е много спекулативен. В крайна сметка остават качествените акции, въпреки че тези в днешната среда от време на време изискват силни нерви.
източник https://www.investor.bg/…………
