Йоана Буковска и нейните чудеса

Спектакълът „Една седмица – не повече“ е безспорната атракция в културния афиш на Стара Загора за следващата седмица – с участието на обичаните актьори Йоана Буковска-Давидова, Димо Алексиев и Емил Марков. Те очакват старозагорци в 19 часа на 15 март в Културен център „Стара Загора“. Пиесата е на френския драматург Клеман Мишел, театрален спектакъл на ДКТ „Константин Величков“ – Пазарджик. Режисьор е Емил Марков, сценография – Юлиана Найман.

Йоана Буковска влезе в „устите на хората“ преди повече от 20 години, когато изпълни първата си хитова роля, тази на Стела, в скандалния тогава сериал на Иван Андонов „Дунав мост“. Тогава изящната студентка от НАТФИЗ се съблече съвсем и това послужи за какви ли не одумки по неин адрес. На снимачната площадка на „Дунав мост“ пламна и любовта им с Чочо Попйорданов, Бог да го прости, която ехтя дълго сред светските клюки и приключи с крах. Свидетели припомнят, че Йоана даже не се появи на поклонението на Чочо…

Злите езици и техните приказки никога не са плашели актрисата, която през април ще навърши 45 години. Не защото е непукист, а защото винаги е вярвала в собствения си талант, за което безспорна заслуга има отишлата си без време нейна майка, журналистката Велина Милчева. Именно тя „подушва“ таланта на дъщеря си, именно тя я подтиква едва 14-годишна да се запише в Детската школа към театър „Сълза и смях“. Йоана никога не е крила колко близка е била с майка си и колко тежко е приела смъртта й.

image0 (9K)

Любопитна подробност от семейната палитра, в която се вписва начинаещата актриса Йоана Буковска, е това че специално отишла в Габрово да „подготви“ дядо си, че се снима без дрехи в „Дунав мост“. Не му било особено драго, но приел, какво да прави.

Родена е на 8 април 1977 година в Габрово. Майка й Велина Милчева е журналист и кинопедагог, а вторият й баща Христо Буковски – журналист и писател. Йоана завършва 9-та френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ в София. През 2000 година завършва НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на проф. Снежина Танковска и доц. Андрей Баташов. От 2001 година играе в детско-юношеската театрална студия към Нов драматичен театър „Сълза и смях“, Театър 199, театър „Българска армия“.

Със съпруга си и баща на близнаците Вера и Любчо Иван Давидов Йоана се запознава на новогодишен купон през 2011-та. Заговарят се и още в първите минути от срещата им осъзнават, че ще значат нещо един за друг. Пробужда се усещането, че се познават от години. Три месеца по-късно Иван и Йоана заживяват заедно.

В лицето на бизнесмена актрисата намира центъра си и опора в периода, в който за 10 месеца губи дядо си и майка си. Емоционалните турбуленции каляват връзката им, а появата на близнаците Вера и Любо умножават любовта им.

Иван е човекът, който вижда нещата от всички страни, а не потъва емоционално в някоя крайност, както аз съм склонна да правя. Той е математик, анализатор и много добър психолог. Работи непрекъснато с хора и знае как да подхожда към тях, знае как да лавира и с мен, да ми показва живота в различните му величини. С него ми е по-лесно да пораствам. Надявам се някой ден и аз да дорасна, за да му бъда толкова голяма опора. Защото засега основно той ми помага да се справям с моите житейски спадове“, казва в интервю Йоана.

Участва в много филми и сериали, сред които „Приятелите на Емилия“ (1996), „Пансион за кучета“ (2000), „Отвъд чертата“ (2003), „Моето мъничко нещо“ (2007), „Шивачки“ (2007), „Naive“ (2008), „Фокусници“ (2009), „Под прикритие“ (2011 – 2016), „Victor Young Perez“ (2013), „Откраднат живот“ (2016 – 2017) и други.

„На 14 години влязох при Бончо Урумов, след това през 1991 г. веднага направихме с Коко Азарян “Лулу” в Театъра на Армията, после ме взе Венци Кисьов и направихме “Ромео и Жулиета” в неговата студия“, разказва зрялата днес жена и актриса. Споделя, че освен театралните умения, студията я е накарала да вярва, че това е място, където се раждат и истински приятелства: „Там аз намерих такива добри приятели, които ми остават най-близките и до днес. Този етап от живота е изключително важен за всеки човек, независимо дали след това ще се занимава с актьорската професия, или не. Когато си в театрална трупа, трябва да имаш и пълно доверие на хората около себе си. Колкото и банално да звучи, това наистина е твоето второ семейство и там трудно понасяш предателствата, защото не можеш да си представиш да си партнирате на сцената и да създавате нещо, ако не си вярвате. Важно е да знаеш, че ако тръгнеш да падаш или си забравиш текста, ще има кой да те хване и ще те изтегли, за да продължите заедно, защото това не е само твоя грешка.“

На 17-годишна възраст Йоана е отличена с награда на международния конкурс за детско-юношески постановки във Враца за ролята си на Жулиета в спектакъла на Вили Цанков “Ромео и Жулиета”. „Не се чувствах подготвена за това отличие, защото за мен успехът беше постигнат с общия ни труд. Тогава разбрах, че всяка награда ти дава огромна отговорност за това, което правиш на сцената“, откровена е актрисата.

Убедена е, че сред младите актьори има бъдещи звезди на българското кино и театър – „стига да попаднат на добрите професионалисти учители, на каквито аз съм попаднала.

Какво мисли за безспорно най-нашумялата българска актриса Мария Бакалова – с всичките „за“ и „против“, идващи от зрителите и кино-театралната гилдия? „Мария винаги е мечтала за това, което й се случва. – казва Буковска – Тя е добър пример, че когато знаеш какво носиш в себе си, знаеш кои са ти силните страни и много вярваш, чудесата се случват. Когато вярваш в чудесата, ти вече си част от тях. Да, Мария беше светлият лъч на цялата разруха, която цари в момента в културата, в държавата, в света. И изведнъж една българка с цялата си дързост се осмели и попадна сред най-добрите. Тя прокара път за всички нас, огромен коридор, но никой не си дава сметка за това покрай дребните ежбички, които отново се опитаха да извадят на показ. Аз харесвам Мария. Харесвам волята й. Харесвам това, че тя се приема като мисионер на България и не се е самозабравила. И това ми стига.“

 

(Visited 290 times, 1 visits today)

error

Харесва ви статията? Споделете,моля!