Йордан Пеев: Зад ръба на прозореца всичко е просто…

Искам да попитам и управляващи, и социални: когато в моя град, в един от най- добрите градове за живеене, в съседния квартал, от крайна бедност и немотия, две жени, майка и дъщеря, без да са болни, без да са луди, предпочитат прозореца вместо вратата, за да слязат от седмия етаж…това какво е?!

И къде сте вие?!

ИЗХОД
Зад ръба на прозореца всичко е просто:
няма глад, няма студ, няма страх, няма нищо…
Само мъничко срам от Всеблагия Господ,
че угасват без време две тъжни огнища.
Зад ръба на прозореца сляпа надежда
очертава внезапния път на покоя
и попива в отвъдното, дето проглежда,
и свободна от зримото тича в безброя.
За какво ден след ден да припламва душата,
щом вали върху нея дъжда непрестанно?!
Тя оставя без звук на перваза крилата
и потъва във бездната с устрем на камък.
Подир толкоз лъжи и панелни тревоги
се изгубва във дългия сън на безкрая,
без да мисли след нея животът какво е,
без да чувства дъжда,
без тъгата да знае…
20.03.2021
Йордан Пеев
(Visited 16 times, 1 visits today)

error

Харесва ви статията? Споделете,моля!