Каква е първата мисъл на мъжа, когато жената плаче?

В днешно време не е особено “модерно” да показваме емоциите си, а жените се превръщат във все по-самостоятелни и недостъпни

Но в даден момент проявяват “слабост” и показват емоциите си, които ако са скривани твърде дълго време, вероятно са съпроводени с плач и остри реакции.

image0 (9K)

Всяка жена приема плакането пред мъж по различен начин – едни смятат, че да показваме истинските си емоции е най-добрият вариант и не се стесняват да плачат при най-малкия проблем. Други го считат за проява на слабост, а трети – за загуба на контрол. Факт е обаче, че всяка от нас плаче и поне веднъж това се е случвало в присъствието на мъж.

Нека видим обаче как мъжете разбират и приемат женския плач в тяхно присъствие. Направихме проучване сред мъжете и ги попитахме какво е първото нещо, което им идва на ум, когато видят плачеща жена. Събрахме отговорите им и в следващите редове ще ви ги представим, пише Actualno.

Мнението на мъжете:

– Ако е по време на спор – по този начин тя ме манипулира и знае, че не мога да ѝ се сърдя. По този начин тя излиза невинна всеки път;

– Ако плаче за всяко нещо е твърде истерична и се отдалечавам от нея;

– Обичам да плаче само ако е от щастие;

– Не искам аз да знам, че съм причината за нейния плач – чувствам се ужасно чудовище;

– Когато я видя да плаче, моментално и моето настроение се разваля. Опитвам се да повдигна духа ѝ и да я накарам да се почувства отново щастлива, ако това е възможно. В противен случай просто я оставям да се наплаче, а след това я разсейвам с любимо наше занимание;

– Въобще не ми въздейства, че жената плаче – по никакъв начин не може да ме трогне и манипулира. Дори да не я познавам и да видя на улицата плачеща жена – просто ще подмина. Те плачат постоянно и за всичко;

– Понякога наистина не знам как да реагирам, когато видя разстроена жена – ако ми е близка и я познавам, не казвам нищо, а просто я прегръщам и искам да усети, че съм до нея;

– Преди се паникьосвах и не знаех как да реагирам, а сега просто ѝ давам нужната свобода и я оставям да се наплаче, докато не е готова да сподели с мен;

– Винаги ме е карало да се чувствам тъжен и виновен, дори да не съм аз причината. Не мога да понасям да гледам сълзите на жена си и да не мога да сторя нищо.

https://www.dunavmost.com/====

(Visited 100 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

error

Харесва ви статията? Споделете,моля!

Left Menu Icon