Как „гочетата“ идваха на пазар в Стара Загора в началото на миналия век

Libka BoiadjievaУвалийците, „гочетата“, говореха на особен диалект, използвайки много турцизми, някои от които побългарени звучаха много забавно, разказва Любка Бояджиева в книгата си „Стара Загора – Обич завинаги“. Възрастната старозагорка със завидна упоритост и нескончаем интерес изследва през годините историята на родния град, като в няколко свои труда събира информация от публикувани вече материали, но най-цветни са нейните лични спомени от 30-те години на миналия век и след това. В тази статия ще ви запознаем накратко с „гочетата“ от онези времена, когато тръгвали от селата на юг от Стара Загора към пазарите в околийския център.

„Жените им се обличаха с живописни носии – бухнали памучни и вълнени фустани, едноцветни оранжеви или очертани със сини и черни ивици квадрати, с дълги ръкави дори посред лято, украсени с апликации от черно кадифе, разноцветни мъниста, лъскави пулчета и дантели. Наричаха се „аладжа“. Фустите на тези „аладжи“ бяха на няколко етажа една над друга, силно надиплени, така че от кръста надолу наподобяваха старите пчелни кошери или копа сено. И най-стройните жени с тях изглеждаха дебели, което по онези критерии означаваше хубави. „Дебела жена, бяла като питка“ – беше идеалният образ на красавицата.

Най-дългата, долната пола на „аладжата“ единствена беше права, без дипли и се наричаше „къснак“.
Престилките им от едноцветно тъмночервено, кафяво или тъмносиньо сукно, широки, от два плата, бяха богато украсени с бродирани (фъкани) цветя и птици. За целта използваха фини вълнени конци (фабрично производство) в ярки цветове – „камилска вълна“. Забрадките „тюлчетата“ им, също едноцветни, но украсени по ъглите с бродерия или дантели, бяха задължително копринени във всякакви цветове.
Насядали в каруците или движейки се на шумни групички по улиците, те представляваха живописна гледка – истински букети от ярки, пищни, живи цветя.“

Още от историята на Стара Загора, описана от Любка Бояджиева, четете ТУК


image0 (9K)