Не са малко хората, които хленчат твърде често. Обикновено винаги те са прецаканите, винаги на тях не им върви и дори да се опитате да ги окуражите по някакъв начин, те пак са недоволни и измрънкват нещо от сорта на „не е така, ти не ме разбираш“. Всъщност, истината е, че тези хора са перманентно недоволни и че на тях почти по никакъв начин не може да им се угоди. Да, всеки има проблеми и всеки понякога има нужда да се оплаче и да срещне разбиране, но не бива да забравяме, че нещастието обича компанията.
Както всяко друго нещо, и оплакването си има своите „правила“.
1. На първо време трябва да се научим да подбираме хората, на които се оплакваме. Запомнете, че има смисъл да се оплаквате само на човек, който може да ви помогне. Иначе оплакването се явява единствено увеличаване на негативните ви емоции и напразно бърборене.
2. На второ – да отсяваме маловажно от важно и за кое си струва да сме недоволни. Замислете се за ситуацията, в която вие обяснявате вече 30 минути колко е голяма сметката ви за водата този месец или как цяла седмица имате проблеми с интернет връзката у дома, докато някоя майка се бори за живота на тежко болното си дете. Обикновено хората с такъв вид наистина страшни проблеми, са тези, които най-малко и рядко се оплакват. И обратното- вечно недоволните са тези, които реално нямат истински проблеми. Типично за нас, още от деца, е да мрънкаме и колкото повече някой обръща внимание на хленченето ни за всякакви небивалици, толкова повече свикваме с това, а за в бъдеще задължително намираме „изкупителна жертва“, която да изслушва глупостите ни постоянно. Научете децата си да не се оплакват за несериозни неща. Няма да им е никак излишно.
3. Вместо да се оплакваме- да намерим решение. Проблемите не се премахват с вайкане. Замислихте ли се над това колко време изгубихте да занимавате хората с неща, които очевидно сами трябва да разрешите и които бихте разрешили за същото време, в което просто говорите за тях!?
4. Запомнете, че човек привлича енергията, която излъчва. С негативните думи и усещания, които преживявате отново и отново, говорейки за тях, вие само увеличавате отрицателната енергия около себе си. Затова има и хора, наречени енергийни вампири. Не се превръщайте в такъв. Говорейки за лошото, няма как да предизвикате добро!
5. Дистанцирайте се от хора, които постоянно се оплакват. С тях е трудно да намерите други теми на разговор. Тези хора обикновено търсят съчувствие и често са направо непоносими. Повтарят едно и също до безкрай, без да искат да достигнат до решение. Обикновено този вид оплаквачи са с ниска интелигентност и не се интересуват от чуждата гледна точка и мисли- просто желаят да изсипят върху някого негативизма си. Над 70% от хората, които говорят само за проблемите си, всъщност нямат сериозни такива.
Доказано е, че когато се оплакваме, мозъкът ни произвежда хормони на стреса, затова е добре да го правим колкото се може по-рядко. Това не означава обаче, че когато нещо много ни тежи не можем да го „излеем“ на чуждо рамо. Всеки има такива моменти. Но при нормалните хора те са доста по-редки и проблемите им доста по-сериозни, отколкото при хроничните оплаквачи. Учените са установили, че оплакването води до смаляване на хипокампуса- мозъчния център, който взима участие при решаването на проблеми- при логическото мислене. Мрънкайки, ние променяме начина, по който сивото вещество в мозъка обработва информацията.
Запомнете и още нещо- колкото пъти се оплачете, толкова се и похвалете! Говорете и за приятните неща в живота ви, които ви носят радост. Споделяйки тях, вие ще бъдете далеч по-спокойни и уверени, че можете да се справите и с неприятните.
Еволюционно ни е заложено да се фокусираме повече върху негативното. Негативните стимули се възприемат по-бързо и по-лесно и създават по-голяма мозъчна активност. Дори при децата е така. Нима не сте забелязали как негативните случки им правят наистина голямо впечатление и почти винаги ги помнят дълго време? Да се оплакваме лесно може да се превърне в нормалното ни поведение, без да си даваме сметка, че това наистина ни вреди. Необходимо е да започнем да правим разлика между оплакване и споделяне. Второто е взаимно. Свързано е с изслушване и на отсрещната страна и с предлагане на варианти за справяне с проблемите ни. Първото е просто мърморене, с което мислим, че се успокояваме, а всъщност повече товарим и себе си, и отсрещната страна.
