Красимир Вълчев: Българското образование има нужда и от разум и последователност на политиките, а не от популизъм.

ЗАРАТА: Във фейсбук профила си ексминистъра на образованието Красимир Вълчев коментира важната тема за необходимостта постигнатото да се надгражда, а не не да се руши и да се почва отначало.

Знаем, че онези, които периодично рушат всичко и почват отначало не са сред цивилизованите нации. А тук става въпрос не за каква да е политика, а за най-важния път на децата ни.

Красимир Вълчев:

„Има такъв народ“ казали “край на делегираните бюджети в училищата”. Разбирам, че трябва да кажат нещо на тема образование и че не са се задълбочили много, пък и звучи популярно, а те са си популисти. Добре е, обаче, да научат повече по темата преди да се изхвърлят, като това, че:
1. Делегираните бюджети са финансова самостоятелност на училищата (периметър от финансови правомощия, които не зависят от първостепенния разпоредител с бюджет). Финансовата самостоятелност е предпоставка за развитието на училищата. Преди да бъдат въведени делегираните бюджети директорите пишеха докладни до общината да им отпуснат средства да си закупят тебешир, химикали и топ хартия. Затова и училищата, детските градини, културните институции и кметовете на населени места си искат делегирани бюджети.
2. Вероятно от ИТН имат предвид зависимостта на бюджета от броя на учениците. Трябва обаче да знаят, че:
– освен от учениците бюджетите на училищата зависят и от броя на паралелките, а от 2018 г. във формулата има и стандарт на училище – сума, която не зависи от големината на училището;
– няма как училища с 50 и 500 ученика да получават една и съща сума, най-малко защото голямото училище има повече паралелки и учители – трябва да плаща повече заплати. Ако финансирането не зависи от големината на училището, половината училища – по-големите, няма да могат да платят заплатите на учителите. Финансирането на училищата винаги зависи от големината – от броя на учениците, от броя на паралелките или от двете. Ние сме избрали третия вариант. Ако финансирането зависи само от броя на паралелките, пак зависи от броя на учениците, само че стъпаловидно и няма да отпаднат стимулите за „избутване“ в по-горен клас. Ако училище накаже ученик с най-тежкото наказание – преместване в друго училище, то не губи средства.
3. Училищата не трябва да бъдат стимулирани да изхвърлят учениците, а да положат максимум усилия да ги включат и обучат качествено. Това изисква повече усилия и работа с проблемните деца, а не изключване. Затова направихме Механизма за съвместна работа на институциите, по който включихме над 50 000 деца в системата. Много по-трудната задача е да ги накараме да ходят редовно на училище. Може би тук е илюзията, че ако премахнем делегираните бюджети и изключим няколко ученика, ще дисциплинираме останалите. Няма да се случи. Нито ще се променят, нито ще променят културните особености и ще станат по-отговорни, нито ще спрат да пътуват и да отсъстват. Имаме училища, в които се изкушават да прикриват отсъствия и непосещаемост, но затова са необходими контрол и наказания и това правихме последните години. От друга страна учителите и медиаторите, подкрепени от другите институции, положиха огромни усилия да осигурят редовната посещаемост на проблемните ученици. За да има резултат и за да прекъснем възпроизводството на неграмотността, тази политика трябва да продължи.
4. Изключващата система създава илюзия в краткосрочен период, че е по-дисциплинираща, но в дългосрочен води до възпроизводство на неграмотността. Резултатът от ранното отпадане или изхвърляне от образователната система е повече изключени от обществото. Няма да живеем в хармонично и проспериращо общество и няма да се чувстваме добре, ако имаме 20 или 30 процента изключени, дори и останалите 70-80 процента да имаме високи доходи. Затова и задача на всяка образователна система е да приобщи всяко дете и то да завърши училищно образование като придобие т.нар. ключови компетентности.
5. Системата е що-годе подредена във финансово отношение и няма нужда от разбъркване, а от надграждане и още повече бюджетна подкрепа. Разпределителната формула, която действа в момента, отчита основните различия в разходите на училищата. Всяка формула може да бъде усъвършенствана и това се правеше последните години, но решението за това не е премахване на делегираните бюджети. В програмата на ГЕРБ сме предложили увеличаване на тежестта на разходния стандарт за паралелка и на допълнителните средства за гимназиален етап (заради повечето часове по учебен план). Подготвено е и предстои да бъде въведено финансирането в зависимост от образователните резултати.
6. Да посочваш делегираните бюджети като основен проблем издава непознаване на системата и на предизвикателствата, пред които е изправена. Съществените теми са: какво и как да учат учениците в информационния свят, как да придобият уменията на 21-ви век, как да пренастроим системата за ерата на променящите се професии, как да усилим възпитателната функция и да подкрепим всяко дете, как да върнем социалния статус на учителя, да го мотивираме и подготвим по-добре, инвестициите в модерна физическа среда и дигитализация и т.н.
Българската система на образованието има нужда от разбиране и подкрепа, за да ни помогне да се справим с най-значимите предизвикателства, пред които сме изправени като общество. Има нужда и от разум и последователност на политиките, а не от популизъм.
(Visited 2 times, 1 visits today)

error

Харесва ви статията? Споделете,моля!