Краси Радков още от ученик имитирал Тато

Краси Радков от малък е душата на всяка компания и е изключително забавен. Днес няма празник в България, на който да не искат да го поканят. И където и да бъде, спомените за срещите с него се помнят, снимат и разказват с години.

Вярно е, че има и хора, които не приемат ролите му – наричат ги просташки. А те са просто част от фолклора, от натюрела на българина и най-вече на човека от Северозапада. Или, както обичаме да казваме – образите на „пустиняка“ от Врачанско. Макар и малко обидна, тази дума си е част от местния диалект и често тя се употребява в забавния смисъл на думата. Благодарение на изявите на Радков, известният общественик, писател и политик във Враца Огнян Пищиков намери повод и написа няколко книжки „Речнико на Баце“, в които по изключително забавен начин са описани северозападни и врачански думи, изрази, фразеологизми и лакърдии.

Още като стана част от „Шоуто на Слави“, Краси започна бавно да вкарва северозападния акцент в него. Хората веднага го харесаха и той се превърна в неотменна част от екипа му. А „Вечерите на Северозапада“ в Шоуто станаха любими на милионната зрителска аудитория.

Актьорската закалка на Краси е още от младежката театрална трупа ТЕМП във Враца. Трупата се ръководи от Георги Врабчев, направил толкова много за любовта към театъра на стотици врачански деца. Самият Врабчев е ученик на друг колос в града – актьорът Георги Горанов – известен като бате Гошо. През неговата школа са минали стотици малки и по-големи момчета и момичета.

Краси е завършил испанската паралелка на известната Врачанска езикова гимназия. В един клас са заедно с популярния днес журналист Явор Дачков, който също е известен с любовта си към театъра. Двамата дори заедно кандидатстват във ВИТИЗ (тогава Явор също е приет, но се отказва в полза на Богословския факултет). Двамата правят скечове по училищните тържества, които сами измислят. А съучениците им умират от смях. Още се разказват легенди как Краси записва на касетка прочутата реч на Тодор Живков за приземяването от телевизията и с Явор редовно забавляват класа с буфосинхрон върху гласа на държавния ръководител.

След като завършва НАТФИЗ през 1994 г. в класа по куклено актьорско майсторство на проф. Николина Георгиева, Краси се завръща в родната си Враца и веднага става любимец най-вече на детската публика в града. В Драматичния театър, ръководен от голямата режисьорка Бина Харалампиева, той също създава запомнящи се образи, а за ролята си в „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ получи номинация за АСКЕЕР през 1999 г. От следващата година той вече е част от екипа на Сатиричния театър в столицата с директор Рашко Младенов. Следват десетки роли, участия и в киното, пише Галерия.


image0 (9K)