Кристалина Георгиева събра в драматични гласувания и консултации днес достатъчно подкрепа от страните в ЕС, за да бъде предложена за следващ ръководител на Международния валутен фонд, съобщи „Ройтерс“.
Главният изпълнителен директор на Световната банка и бивш еврокомисар сега ще се нуждае от одобрението на САЩ, които практически имат право на вето в МВФ, както и от гласовете на мнозинството от 24-членния Управителен съвет на фонда на гласуването през октомври. Срокът за депозиране на кандидатурите във Вашингтон е от 29 юли до 6 септември, но по традиция фондът от самото си основаване е ръководен от европеец.
Кристин Лагард подаде оставка на 16 юли, която влиза в сила на 12 септември, а Управителният съвет на фонда заяви желание до 4 октомври да обяви кой ще я наследи.
Изпълнителните директори и гуверньорите на МВФ също имат право да внесат предложения за ръководтел на фонда с 5-годишен мандат. След 6 септември секретарят на МВФ представя имената на Управителния съвет, в който съставят и публикуват списък от трима водещи кандидати според квалификацията им и районът от света, който ги подкрепя. Следва събеседване с тримата и гласуване от 24-та в съвета, а не от отделни държави.
В ЕС двата кръга на гласуване днес стигнаха до още един кандидат – бившият председател на Еврогрупата Йерун Дейселблум, който веднага поздрави Кристалина Георгиева и ѝ пожела успехи.
Процедурата бе на път да се превърне в демонстрация на непреодолимо разделение между 28-те държави членки, заяви източникът на „Ройтерс“. Обсъжданията, включително чрез телеконферентни връзки, продължиха до късно тази вечер.
Подборът на европейския кандидат се координира от френския финансов министър Брюно льо Мер и целта бе до края на юли изборът да е направен, за да започне МВФ обсъждането на новия си ръководител от 6 септември и да го определи до октомври. Но много страни, включително Великобритания, смятат, че Париж ненужно форсира процеса и поканата за гласуване само ще разкрие колко далеч са европейците дори от квалифицирано мнозинство.
Решението се взема с квалифицирано мнозинство, поради което се изисква одобрението на поне 55% (16 държави) от 28-те страни членки на ЕС, представляващи най-малко 65 процента от общото население на ЕС. Събирането на подкрепа за анонимното гласуване се оказа много сложно, като според неофициални данни от едно от тях Дейселблум е имал зад себе си 16 държави, но те са били с едва 40.57% от населението на съюза. На същия кръг Георгиева е била с 11 държави, но 46.53% от европейските граждани – пак твърде далеч от изискването.
Изборът премина при необичайна публичност и неприкрит сблъсък между Германия и Франция и между северните и южните държави в ЕС. Британското правителство е заявило на партньорите си в ЕС, че не одобрява процедурата и не разбира защо трябва толкова да се бърза, поради което Лондон е гласувал всеки път с „въздържал се“, съобщи „Файненшъл таймс“. Според Мохамед ел-Ериан, главен икономически съветник на „Алианц“, за пръв път Великобритания изразява несъгласие с процеса.
Брюкселски кореспондент на „Файненшъл таймс“ съобщи малко преди 17:30 часа, че лобирането е преминало от финансови министри на ниво държавни глави. „Меркел иска Макрон да подкрепи Дейселблум, холандците правят последни опити да спечелят Борис Джонсън за техния човек, а португалският лявоцентристки премиер Антониу Коща трябва да избере дали да подкрепи социалиста от Холандия или българката“.
За пръв път в историята българка печели в Европа на финалната права за най-високия пост в една от най-мощните международните финансови институции. В сложния баланс от интереси в ЕС тя донякъде изненадващо се оказа най-подходящата, защото е жена от страна от не много голяма или влиятелна страна от Източна Европа, която не принадлежи към еврозоната.
Цялата статия можете да прочетете тук
