Все повече източноевропейци се преселват в Германия. „Не става дума за мигранти по бедност, а за хора, които имат какво да предложат на страната и които са търсени на нашия трудов пазар“, казва една експертка.
Повече източноевропейци и по-малко бежанци: в публикуваните тези дни данни на Германската статистическа служба се откроява нова тенденция. Докато през 2015 болшинството пристигащи в Германия чужденци са били бежанци от държави, в които бушуват кризи и войни, то през миналата година нещата стоят другояче. През 2017 в Германия са се преселили особено много граждани на новите държави-членки на ЕС: делът на източноевропейските мигранти е скочил с 12,5%.
Така например през 2017 в Германия са пристигнали 45.000 нови мигранти от България. Увеличението на мигрантите от Полша и Румъния през същия период е било с по 85.000 души. От 2007 до края на миналата година броят на преселниците от новите членки на ЕС се е повишил с общо 919.000 души, а това представлява плюс от 185,7%. В края на 2017 в Германия са живеели общо 10,6 милиона чужденци, като става дума само за онези, които притежават единствено чуждестранен паспорт и нямат немско грежданство.
„Източноевропейците имат какво да дадат на Германия“
„Покрай голямата бежанска вълна през последните години миграцията от Източна Европа до известна степен изпадна от полезрението ни, но в дългосрочен план тя със сигурност е по-значимата и по-дълготрайна тенденция“, казва Улф Брунбауер от Института за изследване на Източна и Югоизточна Европа в Регенсбург. „В случая не става дума за мигранти по бедност, а за хора, които имат какво да предложат на Германия и които са търсени на нашия трудов пазар“, подчертава Брунбауер в отговор на твърде разпалените дискусии около източното разширяване на ЕС, които се водят още от 2004 насам.
Опитът от последните години показва, че опасенията, които са били изпитвани първоначално по отношение на тази миграция, не са били основателни, казва Брунбауер. „Британската икономика извлече например много големи ползи от източноевропейските мигранти, а германската и австрийската продължават да печелят и днес“, казва експертът.
И наистина, по много от строежите в Германия днес масово звучи полска, българска или словашка реч. Без болногледачки и медицински сестри от Източна Европа в много от германските болници и старчески домове би се усещал сериозен недостиг на кадри. Хиляди германски домакинства също са зависими от източноевропейките, които гледат възрастните или болни роднини.
През 2017 година 12% от работещите в Германия жени от България и Румъния са били заети именно в сферата на здравеопазването и социалните грижи, казва Карола Буркерт от Института за изследване на трудовия пазар и професионалното образование във Франкфурт. Без работничките от Източна Европа ситуацията би била направо критична. И то не само в този бранш, но и в други сектори – като хотелиерството и ресторантьорството. Според данни на института във Франкфурт, в средата на 2017 в тази сфера са били заети близо 17% от българките и румънките, работещи в Германия, както и 11,6% от останалите източноевропейки.
В България печелят много по-малко
„Ханделсблат“ цитира и друго изказване на Карола Буркерт, от което става ясно, че жените от Източна Европа често си намират по-квалифицирана работа, отколкото мъжете от същите страни. Като цяло обаче можело да се предположи, че мигрантите от източноевропейските държави-членки на ЕС често имат работа, която изисква по-ниска квалификация от онази, с която те разполагат – главно поради езиковия проблем или поради непризнаването на техните дипломи. Но дори и да работят като склададжии или като охрана на търговски обекти, често в Германия те печелят повече, отколкото биха печелили по специалността си в България, казва Буркерт.
„Макар безработицата сред тези мигранти да е малко по-висока, отколкото сред германците, повечето от източноевропейците успяват да си намерят работа“, твърди Улф Брунбауер и предсказва, че особено в сферата на болничните грижи търсенето на квалифицирани кадри от чужбина навярно ще продължи да нараства. „Ханделсблат“ съзира в тази тенденция обаче и опасност за източноевропейските държави. Въпросните страни навярно усещат по болезнен начин отлива на квалифицирани кадри. При това развитие се появяват интересни миграционни зависимости. Така например отливът на медицински сестри от Полша се компенсира с внос на медицински кадри от съседна Украйна, обобщава „Ханделсблат“.
Източник: Дойче Веле
