Лепа Брена: На сцената и плача, и се забавлявам. Много пъти дори съм падала!

Нейната звезда свети ярко над целия Балкански полуостров вече повече от 40 години. Всяка вечер тя оставя сърцето си на сцената, а в края на всеки концерт нейните почитатели ѝ го връщат пълно с любов

Така беше и във вечерта на 21 септември, когато Лепа Брена застана пред камерата на COOLt по bTV минути преди поредната ѝ среща с публиката в София.

image0 (9K)

Докато ви чакахме тази вечер, видяхме хората, които стоят на опашка, за да влязат на концерта и забелязахме, че това са предимно млади хора. Те ще пеят заедно с вас песни, които са издадени преди много години. Как се случва това – първият ви албум излиза преди четири десетилетия, а след малко вие ще пеете песните от него с хора, които дори не са били родени тогава, каква е тази магия, която се случва между вас и публиката?

Лепа Брена: Аз лично мисля, че хората се раждат с тази магия, раждат се с някаква цел. Мисля, че аз съм се родила, за да правя хората щастливи, край мен те да чувстват, че сме равни, да изпращаме позитивна енергия едни на други, без значение от годините, сексуалната ориентация, вярата, цвета на кожата. Много съм щастлива, че след толкова години все още имам своята публика и песни, които остават. Затова мога да благодаря, разбира се, на себе си, но и на Космоса, на тази космическа енергия, на Бог, както и на моята публика, която ми остана вярна, защото това всъщност е мерилото за качество.

Замисляли ли сте се, че докато ние си говорим, в същия момент някой вкъщи плаче докато слуша Pozeli srecu drugima или Cetiri godine или пък празнува докато слуша Hajde da se volimo – какво е усещането песните ви да бъдат саундтрак на живота на толкова много хора?

Лепа Брена: Това е наистина много интересен въпрос. Когато пея една песен, аз търся искрата в очите на хората, радостта у тях, защото точно това прави и мен щастлива. Знам обаче, че моите балади предизвикват тъга у хората, но знам и че това са любовни песни и понякога плачем на тях не защото сме тъжни, а по-скоро защото усещаме, че това, което ни се случва, е несправедливо и сълзите са начин тази болка, която е в душата ни, да излезе навън. Така го приемам аз и мисля, че плачът е нещо здравословно. Когато човек плаче, той изхвърля от себе си болката в душата си.

А колко често плаче самата Лепа Брена?

Лепа Брена: Трябва да призная, че плача често – и когато гледам филми, и когато се сетя за някои тежки моменти в живота си и винаги казвам и на мъжете, особено на момчетата в моето семейство, че плачът е един здравословен процес.

Певицата има специална връзка с българската публика. Такава, с каквато не може да се похвали нито един друг изпълнител. Доказва го и големият ѝ концерт в София през 1990 година на националния стадион „Васил Левски“, където събира повече от 100 хиляди души – рекорд, неподобрен и до днес.

Лепа Брена: Точно така, никой друг не е събирал толкова публика в историята на България и наистина съм поласкана от вниманието и любовта на българската публика. Щастлива съм, че съм популярна навсякъде на Балканите, но наистина приемам България като свой втори дом. Винаги се радвам много, когато идвам тук, а вие знаете, че серотонинът и всички останали хормони на щастието дават енергия на човек и го подмладяват. Надявам се, че по някакъв начин това все още се вижда и при мен… (смее се)

Вие бяхте и останахте символ на Югославия. Как успявахте да обедините този народ по начин, по който нито един политик след това не успя?

Лепа Брена: Много е трудно. Политиката е нещо друго, аз бих нарекла това, което правя, добра и пламенна дипломация. Това е моята работа. Аз никога не бих могла да се занимавам с политика, защото съм прекалено искрен човек. На сцената и плача, и танцувам, и се забавлявам, много пъти дори съм падала… Сцената е мястото, където показвам своята искреност. Публиката знае това и усеща тази моя искреност и всъщност това е същината и смисълът на всичко. 

90-те години на Балканите и разпадането на Югославия обаче са белязани и от война – нещо, за което всички си мислехме, че е останало зад гърба ни, но видяхме, че в началото на 2022 година в Европа се случи нещо, което никой от нас не очакваше да ни се случи отново. Как гледате на това?

Лепа Брена: Гледам на това като на политика. Няколко могъщи хора решават какво ще правят със съдбите на милиони. В случая ние, обикновените хора, сме безпомощни и не можем да попречим на политиците. Вижте, случват ни се и някои странни болести, каквато е коронавирусът, който се превърна в пандемия, съществуват противоречиви мнения защо изобщо преживяваме това, защо изобщо се случва тази война, но мисля, че това е твърде тежка тема, а аз не съм такъв експерт.

Какво е вашето послание към хората, които ни гледат в момента?

Бих искала да им изпратя шепа любов, една голяма прегръдка и много целувки! Ще се видим на моите концерти, за да пеем и да се забавляваме заедно, защото това е моята работа. Мисля, че съм родена за това и това ми доставя удоволствие.

https://www.dunavmost.com/====

(Visited 112 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

error

Харесва ви статията? Споделете,моля!