НАЙ-НОВИ:

Митът за „Свети Александър Невски“ – братоубиец, васал на Златната орда

Филмовият герой няма нищо общо с реалността

Той е свят за Русия – по-точно кинематографичният му образ, който няма нищо общо с историята и истината

Дмитрий Левчик*, kasparov.ru

Разказът за живота на великия княз Киевски и Владимирски Александър Невски трябва да започне с историята на неговия баща – също велик княз – Ярослав Всеволодович.

Титлата „велик княз“ той получава от татарските си владетели.

И не случайно.

-->

Той нямал никакво право да князува, защото е бил по-младия брат на Юрий Всеволодович. Но Юрий загадъчно изчезва през 1238 година в навечерието на щурма над Владимир от войските на татарския хан Батай.

Казал, че отива на река Сит, да събира войска, с която да даде отпор на татарите.

Къде е тази река?

Не е ясно.

Колкото и упорито да я търсят историците досега не са а намерили. Намерили три „Сит“, навсякъде наслагали паметници. На едната има даже могила.

Археолозите я разкрили, обаче, не, не била нито воинска, нито руска.

-->

Оказало се, че е нереална задачата да се докаже, че на някаква си река Сит е имало някаква битка или някаква войска.

С една дума – изчезнал по-големият брат.

А и самият щурм на столицата от татарите бил някак си странен. Синовете на „великия княз“ Юрий Всеволодович, Всеволод и Мстислав, които ръководели отбраната на Владимир, предлагали битката с татарите на Батай да се проведе в откритото поле край стените на града, където руските пешаци да се бият под прикритието на руските стрелци. Защо?

Защото видели, че татарите са малко!

– Ама чакайте! — ще се възмути внимателният читател.

– Да кажем, че ще повярваме, че княз Юрий е избягал от страх от столицата си и е пропаднал някъде. Но всички летописи твърдят, че монголо-татарите са били 15 тумена!

– Да, уважаеми читателю. В монголската армия „тумен“ — това са 10 000 конници. Ние го знаем. Но не са го знаели летописците. За описание на армията те са използвали или руски термини, или византийски.

Затова терминът „тьма“ (===) срещащ се в руските летописи при описанието на татарската войска, не може да има монголски произход. Произходът на „тьма“ ида от византийския термин „турма“.

Във византийската армия от XIII век турма наброявала около 300–500 конници.

15 турми са не повече от 7500 души.

Но да оставим това. Дайте да погледнем по-внимателно, колко татари „произвеждат“ руските историци.

Цифрите „се мотаят“ от 45 хиляди до 600 хиляди. Или средно, 100 хиляди.

А сега нека да влезем в ботушите на тиловаците на татаро-монголската армия.

Ще трябва да прекосим през зимата безлюдната местност от река Северен Воронеж, където Батай е съсредоточил войската си, до Рязан – примерно 500 км.

При скорост от 25 км. на ден — стават 20 дни. Коняат изяжда на ден 20 кг. храна, човекът – 1,5 кг.

Сто хиляди конници се нуждаят ежедневно от 2 150 тона храна.

На конска каруца може да се натоварят максимум 500 кг. Така става ясно, че за транспортирането на храната ще са необходими 4300 каруци и 8600 товарни коне.

Двадесетдневен преход зимно време по безлюдна територия изисква съответно 86 000 каруци и 192 000 товарни коне.

За обслужването им са необходими не по-малко от 192 000 души.

Дължината на такъв обоз ще достигне 360 километра.

Отделно трябва да се превозва стенобитна техника. Не мога да изчисля колко коне и каруци са необходими.

Сега за нощувките. Римски каструм за 5 000 души е заемал 30 хектара, което означава, че за 300 хиляди души ще са необходими 18 квадратни километра.

А още не сме стигнали до ежедневния водопой на 100 хиляди бойни и 200 хиляди товарни коне.

Представяте ли си как става това през зимата на замръзналите руски реки?

Надявам се, че вече сте разбрали, че изобщо

не може да става дума за някаква 100 хилядна татаро-монголска армия

Тогава колко са били?

По същия метод на изчисление смятам, че срещу Русия са тръгнали не повече от 15 хиляди души, от които ударна, боеспособна сила са били не повече от 5 хиляди.

Ето ги 15-те турми, за които говорихме по-горе.

В края на краищата, да се позовем и на Рашид ад-Дин, арабски летописец, живял по онова време.

Той директно пише, че от цялата монголска войска на Джучи, най-големият син на Чингизхан, бащата на Батай са се подчинявали само 4 000 души, командвани от Мунгур, Кингитай, Хушитай и Байку.

Именно тези хора съставят основата на армията на Батай.

Тоест, татарите са били по-малко от армията на великия княз във Владимир!

Връщаме се към битката. За съжаление, войводата Пьотър Ослядюкович настоял вместо на отрито край стените на крепостта, да се бият на стените на Владимир. Успял да убеди и князете.

И татарите без особено затруднение позапалили дървените стени и къщи. Започнала паника, войската трябвало да се справя с пожарите и градът паднал.

А след това започва най-интересното.

Татарите си тръгнали. Не съставили нито гарнизон, нито разграбили града (никъде в Ордата не са открити съкровищата, намиращи се във Владимир), не казали и дума, да са определили откуп или данък на княжеството.

Така се държат не завоеватели, а…наемници, които просто си свършват работата и после си получават заплащането.

Моята версия е, че

татарите са били извикани

И какво се случва после?

А после през 1238 година във Владимир пристига по-младият брат Ярослав Всеволодович. И става княз.

Не по право. И не идва с добро. Той води със себе си бойна дружина и фактически окупира разбитата от татарите столица Владимир.

При това неговият брат, великият княз Юрий Всеволодович, както вече знаем, е изчезнал.

Дали не е станал жертва на братоубийство?

Предполагам, че да.

И масовото погребение на владимирци, открито от археолозите през 2011 година редом с Илинската църква и датирано от 1238 година не е свързано с битката. Там са погребани избитите от Ярослав членове на семейството на брат му.

Напомням, в ямата са открити телата на 37 възрастни, предимно жени и 14 деца.

Най-вероятно сред тях са и тези същите уж изгорени в църквата при щурма на татарите владимирски великомъченици Агафия, Феодора и Христина, тоест, жената, снахата и дъщерята на великия княз Юрий.

Ярослав отвежда със себе си войската и оставя Киев на Даниила Галицки, който завзема града през 1240 година. Там Даниила оставя хилядника Дмитри с малка дружина (около 300 души). Естествено, дружината му, заедно с опълчението, не успяват да защитят града от натиска на втория поход на Батай.

И на кого татарите предават управлението на Киев? И на кого дават титлата „велик княз“? Естествено, на Ярослав.

И точно това се случва през 1243 година.

Поведението на Ярослав навежда на мисълта за сговор между него и татарите, за това, че за да завладее властта той е повикал татарите и е отслабил отбраната на Русия.

И излиза, че

татенцето на Александър Невски е братоубиец и предател,

повикал Батай в Русия.

При това по онова време икономически Русия е слаба до немай къде.

Татарите контролирали Волга, която, след упадъка от 13 век, става единствената голяма търговска артерия на Русия, пътя „от варягите до гърците“.

И ако искаш да търгуваш, трябвало да се договориш с татарите.

Затова и Ярослав Всеволодович през 1246 година, три години след като татарите са го произвели във „велик княз“, отива при великия хан Гуюк да се договаря и заедно с това, да си изпроси титла.

Заедно с него пътуват двамата му сина Александър и Андрей.

В Ордата Ярослав умира.

Може да са го отровили, а може и от старост.

След смъртта му Гуюк предава властта на по-големия му син — Андрей.

На Александър татарите доверяват икономически силния, но политически слаб Новгород.

Но това било малко на Александър. През 1248 година Гуюк е отровен и умира. По цялата империя започва отстраняването на сподвижниците на Гуюк от властта, провеждано от новия велик хан Менгу и неговият съратник Батай.

Александър разбира, че е настъпил неговият час. Той бързо се прехвърля в лагера на Батай-Менгу.

Това не било трудно, той бил близък със сина на Батай Батыя Сартак, дори се говори, че са били побратими.

Александър успява да измоли от Сартак, Батай и Менгу да отнемат от брат му титлата княз и да я дадат на него.

В замяна той обещава да плаща голям данък на татарите и главно — да го събира от непокорените от татарите богати градове Новгород и Псков.

Идеята се харесала на татарите и през 1252 година срещу Рус е изпратена наказателна експедиция, ръководена от хан Неврю.

Рус е подложена на страшен погром.

Великият княз Андрей се опитва да се съпротивлява, но е разбит,

новият велик княз става Александър

И той започва бързо да „отработва“ дълга си към татарите.

Не пожалва при това дори и родния си син Василий, който се съпротивлявал срещу предаването на Новгород под властта на Ордата.

Александър го лишава от страшинство и правото на наследство, а след това екзекутира всичките му верни хора.

През 1259 година хан Менгу умира. Веднага започват вражди и сблъсъци между наследниците му.

Империята вече не съществува и на места из Рус започват въстания.

Малцина от князете остават лоялни към татарите, но не и Александър Ярославич.

През 1262 година той смазва антитарски въстания във Владимир, Суздал, Ростов, Переяславл, Ярославл.

През същата година отива в Ордата, за да уговаря участието на руски войски в похода на Златната орда срещу хан Хулагу.

Там се разболява и на обратния път умира.

Това е реалната биография на Александър Невски.

А какво става с неговите блестящи победи над шведите и тевтонците?

Такива победи, най-вероятно, просто не е имало.

Битката на Нева през 1240 година е единствено разгром на банда варяги

А и „краля“ на шведите Биргер е твърде съмнителен, доколкото самото кралство Швеция възниква десет години след това събитие – през 1250-та.

Показателен е и фактът, че в шведските източници отсъстват каквито и да било споменавания на тази битка.

А битката с тевтонците две години по-късно – през 1242 година?

Съществуват 15 редакции на житието на Александър Невски.

И никъде не се споменават тевтонските рицари.

В най-добрия случай е споменат „разгром“ на „божии рицари“ от западна страна.

И това е всичко.

Съществува и „Ливонската римувана хроника“, от която научаваме, че някъде между 1224 и 1248 година някой си Александър Суздалски с голям отряд нападнал кърстоноци, взел в плен шестима и ,бил 20 от тях.

Кой знае защо руските историци идентифицират Александър Суздалски с Александър Невски, макар, че по това време той е княз Новгородски, а в Суздал управлява Святослав Всеволодович.

Защо значението на Александър е толкова „раздуто“ впоследствие?

И защо е канонизиран?

Александър е канонизиран 300 години след смъртта му, заедно с още 18 новгородски светци на „Макариевския събор“ през 1547 година, за да придадат тежест на „новгородската партия“ на митрополит Макарий, който се опитвал да стане основна фигура на властта при младия цар Иван (тогава все още не Грозни).

Тогава е написано и неговото житие, пълно с меко казано, несъответствия.

По времето на Петър I си „спомнят“ за Александър като за единствения светец, уж воювал с шведите, което било необходимо за ПР-а на Петър.

При Екатерина I е учреден орден на „Свети Александър Неевски“. Това пък е част от ПР-на на стремящия се към властта фаворит на Екатерина Александър Меншиков.

След това пак си спомнят на Александър Невски по времето на Елизавета Петровна, която по време на войната с шведите заповядва да посребрят мощехранителницата му.

В сходни условия си го припомнят и при Екатерина II. Тогава, през 1790 година, мощите му са пренесени в столицата.

А пренасянето на мощите било извършено в памет на хубавеца Александър Лански, любовник на царицата, починал от треска през 1784 година.

Но не помогнали в новата война с шведите. Същата година руските войски са разгромени в Роченсалмското сражение.

„Втората вълна“ от почитане на Александър Невски се надига в началото на Втората световна война, когато липсвали реални победи срещу германската армия, но пък бил необходим подем на войнския и патриотичен дух.

Затова се наложило да се прибегне до никога не съществували победи. Важното било, че руските хора вярвали в тях.

Александър Невски идеално подхождал за тази роля.

Така бил създаден гениалният пропагандистки филм с участието на Николай Черкасов и потъващите тевтонци.

Никой дори не си задал въпроса, защо

цялата история противоречи на учебниците

Учебниците по физика, не по история.

Импулсът на силата създаващ се при спирането на строй от хиляди тежковъоръжени конници (тоест, при сблъсъка на „клина“ на германците със строя на руските пехотинци) е огромен!

За да издържи този удар ледът би трябвало да бъде от бетон!

Но това са детайли, а важен е образът. И да се обявиш против – дори сега е безполезно.

Александър Невски е свят за Русия.

По-точно кинематографичния му образ.

*Дмитрий Левчик, е доктор на историческите науки, политолог, журналист, автор на монографии и над сто научни публикации по история на древна Рус.

Превод: Faktor.bg

Публикувано със съгласието на Faktor.bg

  ЗА ДА ПОДОБРИШ ИМУНИТЕТА СИ, ВИЖ ТУК!

Най-нови