ИЛИЯН ВАСИЛЕВ
Пиша тези редове, защото за двадесет и пет години не престанахме да се залъгваме, да не задаваме истински въпроси и да не търсим истински отговори за престъпността. Днес сме се вперили във вестите от реанимацията на една болница и кълнем медицинските власти, че пращат специалисти, за да спасят нечий човешки живот. Това, че не го правят за всеки, не отменя важността хората в бели престилки да се борят за живота на този пациент. Медицината, както и правосъдието трябва да бъдат слепи. Включително за нашите страсти. Никой не обелва дума за загиналото преди това момче – просто статистика. Също има родители, също има близки и в никакъв случай зад неговата гибел не стои личната му грешка. А по-скоро е изтеглил късата клечка и е имал лош късмет да обслужва „господарите“, които стоят на върха на системата.
[ad id=“105238″]
Днес обикновеният българин мрази „мутрите“ по подразбиране, но забрави за това как се родиха, как злоупотребиха с тях и как накрая ги „убиват“ или „самоубиват“. А „господарите“ остават и на тях никой не търси отговорност. И ние мълчим. Първите „мутри“ бяха обикновени момчета спортисти, ангажирани по различните линии на спортната слава на социалистическа България и за една нощ станали непотребни, защото вече нямаше огромни спортни бюджета. И тогава архитектите на прехода решиха да ги употребят по няколко направления – най-интелигентните станаха олигарси, но не защото са изключително способни, а защото разчитаха да управляват дадените им „техни“ пари без да задават излишни въпроси и най-важното, на свой риск, но в полза на господарите зад кадър.
Други спортисти от по-нисш ранг се заеха със силовия бизнес със страха на хората, трети изпаднаха от милост и станаха „момчета за всичко“ – охранители, обслужващ персонал, бодигардове. Помпаха мускули и плащаха с живота си за да опазят поредния „господар“. От време на време се правеха операции по разистване, в които загинаха стотици млади момчета. Вече дори ни си спомняме за това, но тези младежи бяха наети и загубиха живота си, за да обслужват избрания модел на прехода. Те са жертва на прехода и на модела, а не дежурен обект на омраза, отклоняващ вниманието от чужди грехове. В момента, в който станаха ненужни ги похарчиха.
Чух, или по-скоро видях в медиите, злобата на хора, които желаеха смъртта на човек, когото не познават, без изобщо да си дават сметка къде са истинските виновници. Този човек, вероятно е продавал дрога, може би е убивал, защото такава е ролята, която му е била отредена. Загубил е вероятно най-скъпите си преди близо 15 години и днес отново е „на път“ към тях. Той ще си отиде, но бизнесът с наркотиците, който господарите покровителстват и от който печелят ще си остане. Във веригата на порока за която говорим, Митьо Очите е само посредник, изпълнител, калфа. Битката не е за паркоместа, а за място под слънцето на престъпността и конкуренция в схемите, които обслужват господарите. Недосегаемите имат полза да купуваме тяхната версия за „мутрите“.
[ad id=“111335″]
Престъпността съществува само защото така искат „господарите“, много от които са висши политици, магистрати и бизнесмени. Политиците побързаха да се разграничат от „мутрата“ в интензивното чрез дежурното „няма политически чадър“. Истината е, че тези „мутри“ нямат нито чадър, нито гаранции, че утре ще бъдат живи. Те не са върха на престъпната пирамида, а част от хранителната верига. Но там никой не иска да бръкне. Достатъчно е да мразим човек, който не познаваме, и желаем да му изключат животоподдържащите системи. Съвсем по християнски.
Колко млади момчета си загубиха живота, за да ги има господарите. Колко майки, съпруги, деца останаха без синове, съпрузи и бащи? И това стана възможно и благодарение на нашето съгласие да съучастваме в тази манипулация и жестока игра.
Текстът е публикуван на блога на Илиян Василев.
Източник: http://clubz.bg/
