Нуждае ли се българската здравна система от украинските медици у нас?

България се затруднява да осигури на украинските бежанци достъп до медицинска помощ. Над 60% от запитванията, които се получават в колцентъра към оперативния щаб за бежанската криза, са свързани с достъпа на украинците у нас до българската здравна система. Става въпрос за малко над 82 000 души към края на юни, 39% от които са деца.

Българската здравна система обаче от повече от десетилетие се задъхва кадрово, а двете години пандемия от COVID-19 изостриха драматично проблемите с недостиг на медицински специалисти като цяло и на конкретни специалности и професии в частност – каквито например са личните лекари, лекарите педиатри и медицинските сестри.

Едно от решенията, които редица организации предлагат, е България да интегрира по-бързо и ефективно медицинските специалисти от Украйна, които в момента се намират у нас и имат желание да започнат работа в системата. „Истината е, че ние не правим нищо, за да задържим тези хора“, обяснява Кремена Кунев, председател на фондация „За доброто“.

Фондацията управлява най-големият доброволчески ситуационен център, създаден в помощ на бежанците от Украйна в София. „През нашия център са преминали над 10 000 души. Около 10% от тях са декларирали, че упражняват някаква медицинска професия“, обяснява тя. По думите ѝ това са лекари, медицински сестри, от които системата у нас има нужда, но те не се задържат в страната ни, тъй като други европейски държави им предлагат повече възможности за професионална реализация.

Сходна е и позицията на работодателите в здравеопазването. Според д-р Явор Дренски, управител на голяма частна болница в Панагюрище. Процедурите за легализиране на дипломите на работещите в здравеопазването са тромави, и това пречи на търсещите и предлагащите реализация в сферата. „От години алармираме за огромната криза с дефицита на професионалисти по здравни грижи – медицински сестри и акушерки, болногледачи и др. Ето защо апелираме през Вас, медиите тези хора от Украйна, които имат сестринско образование и искат да работят в иновативно многопрофилно лечебно заведение, да се свържат директно с нас.“

Решения „извън кутията“

Медицинските професии са регулирани. За да практикуват у нас лекарите и професионалистите по здравни грижи от Украйна трябва първо да държат изпит по български език, след това да изминат и процедурата по приравняване на дипломите си към изискванията, валидни за целия Европейски съюз, а накрая да станат членове на съответните съсловни организации – Български лекарски съюз, Български зъболекарски съюз и Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи.

Тази процедура може да продължи между 3 месеца и година, което демотивира професионалистите да я започнат, ако дългосрочните им намерения са свързани с възможно най-бързо връщане в родината им. Освен това, посещаването на курсове, легализацията на документи и полагането на изпити струва пари, с които много от бежанците не разполагат.

Тази сложна и времеемка процедура обаче може да бъде по-лесно преодолима, ако бъде разбита на стъпки.

Първият задължителен етап е полагането на изпит по български език, без който започването на работа в здравната система е невъзможно. За улеснение на украинците от Министерството на образованието и науката декларираха готовност изпити да се организират достатъчно често, а не според обичайната практика – два пъти в годината. Преди да се стигне до изпит обаче медиците от Украйна трябва да бъдат обучени.

Първият специализиран курс от тях е резултат от съвместните усилия на варненската Асоциация „Хипофиза“, Медицински университет – Варна и фондация „За доброто“. Курсът ще започне на 26 юни и си поставя свръхамбициозната задача да подготви медиците за явяване на изпит само за 20 дни, тъй като вече насроченият изпит по български език за медици е предвидено да се проведе в средата на юли.

Само за седмица за участие в курса са се регистрирали над 120 украински бежанци с медицински професии, сред които преобладават лекарите, но има също зъболекари, медицински сестри и други професионалисти от сферата на здравните грижи, както и фармацевти. Един от лекарите е декларирал, че е професор по патоанатомия.

Тези от тях, за които 20 дни се окажат недостатъчни да научат български, както и други желаещи медици ще имат следваща възможност за включване в курсове по български, организирани от представителството на Върховния комисариат по бежанците към ООН у нас. Те ще се обучават до октомври, когато е планиран следващият изпит.

След успешното му полагане всички медици от Украйна могат да започнат работа в български лечебни заведения на позиция „здравен асистент“. Това би им дало възможност да практикуват професията си, макар и с ограничени правомощия, докато положат съответните изпити, за да имат право да практикуват в страна-членка на ЕС, каквато е България.

Работодателите са готови да се включат на всеки етап, като основно затруднение срещат предложенията им да стигнат до основния си таргет – украинските медици у нас. „Готови сме да съдействаме да приравнят дипломите си, като сме си поставили за цел да им помогнем да научат български – основното условие за легализиране в търсените специалности. Но и дотогава можем да ги назначим, макар и само като болногледачи“, обяснява Явор Дренски. Лечебното заведение, на което той е управител, има опит и в осигуряването на настаняване на персонала, тъй като се намира в малък град, където местни медицински специалисти липсват.

Програма „Солидарност“

Лечебните заведения са част от работодателите, които имат право да наемат украинци под временна закрила по разкритата от държавата програма „Солидорност“. Проектът цели да окаже подкрепа за интеграция на пазара на труда на разселени лица от Украйна, като осигурява средства за възнаграждения на база минималната работна заплата и дължимите осигуровки за период до 3 месеца, средства за възнаграждения на ментори, които даподпомагат назначените лица за период до 3 месеца, както и интеграционна добавка за настаняване включваща разходи за наем, режийни разходи и интернет на наетите лица за период до 3 месеца в размер на 356,00 лв. Последните се изплащат също през работодателя.

Според организациите, подкрепящи бежанците обаче, липсата на гъвкавост и възможност за ускоряване на процедурите за легализация и добиване на правоспособност могат да възпрепятстват интеграцията на украинските медици у нас.
А българската здравна система се нуждае от тях повече, отколкото те от нея.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036………. .

(Visited 17 times, 1 visits today)

error

Харесва ви статията? Споделете,моля!