Първи учебен ден

Обикновено денят е винаги слънчев и топъл. Входовете са разплискани с вода. “Да ти върви мама, по вода!” – пожелава майката и плисва канчето с вода директно на стълбите.

Така я изпращаше нейната майка на петнадесети, тя пък била изпращана от нейната майка по този начин. Само дето канчетата са различни. Отначало е било калайдисано менче, после става алуминиево канче, същото онова, с което мама носеше фрикасето от стола, сега плискаме вода с кана “Брит”, а водата винаги е една и съща. Бистра и студена. Чиста ,като майчините пожелания. Които винаги са едни и същи. “ Да ти върви мама! Да си ми жив и здрав! Да слушаш в училище!” И детето припка стиснало в ръка букета за любимата учителка и в този ден всички са засмени и весели. Учителите са забравили някъде своето недоволство от ниските заплати, в министерството са поспрели за миг хода на вечните реформи. Директорите са позабравили за момент за непопълнените бройки и неплатената нафта за парното през зимата. Дори кварталният дилър на марихуана се е свил срамежливо в съседното барче и глада с носталгични очи училищния двор.

А той ври и кипи в една радостна гълчава, сред която току се извисява писъкът на момиче с дръпната плитка или гръмкия мутирал смях на десетокласник. А татковците като минават ще дръпнат скришом от цигарите и ще си спомнят за Митко, който спука главата на Петьо и за Вальо, който целуна Соня и как тя взе, че се разплака и ще отпуснат газта на Опела, БеЕмВе-то или Пежото и кой знае защо по очите им ще избие влага …Първи учебен ден…

(Visited 8 times, 1 visits today)

error

Харесва ви статията? Споделете,моля!