Правителството допуска връщане на казармата след 4 години

Правителството допуска връщане на казармата след 4 години

След 4 години може да бъде въведена задължителна военна подготовка, по известна с думата казарма. Това е записано в програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили до 2032 година.

Стратегическият документ беше приет от правителството и ще бъде подложен на гласуване в парламента. В него е записано, че казармата ще се върне само ако в следващите 4 години няма достатъчно желаещи за доброволна военна подготовка.

Намеренията на Министерството на отбраната идват на фона на намаляване на желаещите да започнат служба в армията.

Преди две седмици министърът на отбраната Тодор Тагарев каза в парламента, че с 30% по-малко са желаещите да влязат във военен университет, а приетите са с 35% по-малко. Към края на 2020 г. недостигът на военнослужещи за въоръжените сили беше почти 20%, а доброволният резерв беше попълнен едва до 13% от необходимия брой хора.

Обсъждането идва на фона на две войни. След началото на руската агресия срещу Украйна Латвия започна процес на връщане на наборната служба. Литва върна казармата след анексирането на Крим през 2014 г., а миналата година увеличи броя на наборниците.

Освен професионалните войници в българската армия има доброволен резерв, който трябва да е от 3000 души. Той се попълва от преминали доброволно военно обучение или от бивши военни. Договорът на резервиста е до 5 г., през които той получава веднъж годишно по една месечна заплата за званието и длъжността, за която е сключен. Веднъж в годината те се викат за подготовка и ако има нужда и за служба, като през това време получават заплата, а работата в цивилния живот е защитена от закона.

Освен доброволния резерв има и запас в който всички български граждани преминали военно обучение, както и свързани с отбраната професии се записват на военен отчет. “Наличният резерв непрекъснато застарява, а следващите поколения остават без начална и специална военна подготовка, необходима за зачисляване на военен отчет”, пише в стратегическия документ, като се отбелязва, че това се случва след отмяна на задължителната военна служба (2007 г.).

”Необходимо е предприемане на незабавни действия за търсене на нов подход за формиране, изграждане, ръководство, управление, използване и подготовка на запасните и гражданите за защита на Отечеството и преодоляване на драстичното намаляване на българските граждани с военна подготовка (запасни)”, пише още в текста.

В стратегията е посочено, че се правят промени в законите за подобряване на условията за получаване на военна подготовка на доброволен принцип.

“Ако в рамките на един планиращ цикъл (4 години) този подход не даде търсените резултати за окомплектоване на военновременните формирования със запасни, ще се наложи да се търси широка обществена подкрепа за въвеждане на задължителна военна подготовка на българските граждани съгласно чл. 59, ал. 2 от Конституцията на Република България”, пише в документа, приет от правителството.

Доброволното военно обучение или така наречената “доброволна казарма” беше въведена от парламента, когато министър беше Красимир Каракачанов. През първата му година – 2022 г., към него е имало голям интерес според данни на МО, поискани от Свободна Европа.

Тогава пълно военно обучение от 6 месеца са преминали 202 български граждани. Половината са били до 25-годишни, 24% – до 30 години, а 74% от тях са били жени. Според данните интересът е бил голям, като за 300 обявени места са кандидатствали 531 души. В същото време това не е довело до увеличаване на доброволния резерв, каквито са плановете в “Програма 2032”. Повечето от преминалите обучение са подписали договори за военна служба, а в доброволния резерв са се записали само четирима.

През 2023 г. интересът към “доброволната казарма” е спаднал, се разбира от думите на заместник-министъра на отбраната Атанас Запрянов. “Намаля интересът и към кадрова военна служба във въоръжените сили, намаля и интересът към този курс и вече не са по 300, а по 100 човека, но ние обявяваме тази подготовка. И 50 кандидати да има, този курс се провежда, но числото на подготвените хора не позволява да попълним резерва в кратки срокове“, казва Запрянов, цитиран от БНР.

Сред идеите, които се обсъждат в скорошните промени на закона за резерва, са военното обучение да стане задължително за искащите да заемат постове в Министерството на вътрешните работи (МВР) или в държавната администрация. Обсъжда се и повишаване на заплащането в доброволния резерв.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036


image0 (9K)