НАЙ-НОВИ:

През погледа на главния редактор: Какво правят лидерите на протестите днес. А утре?

Живка Кехайова
Какво правят лидерите на протестите, след като протестите спряха, ако не смятаме неколцината възрастни, нещастни и разочаровани, които продължават да се виждат привечер с приятелчетата на същото място, за да запълнят някак времето и емоциите си?

Най-пазарно ориентирано и готово за мигновена бизнес употреба на протестърството, се оказа Отровното трио – може пък да има доза истина в предишни твърдения, че и „великите въстания“ са част от бизнеса. Регистрираха си марка, на базата на която ще се занимават с производство на хартиени изделия, наука, телекомуникации, реклама, управление на търговски сделки и какво ли не. Това е всичко, което е нужно за една предизборна кампания, защото заявиха, че ще се прежалят и в политиката да влязат, щом се налага:)
Мая Манолова изведнъж видя, че структурите по места на базата на жените от „Системата ни убива“ са редички, особено след като много родители на деца с увреждания напуснаха „Системата“, след като видяха явния й политически, вместо хуманен уклон. И хукна по градовете да види ще смогне ли с някакви структури преди изборите, защото „Демократична България“ едва ли ще я подкрепи явно на парламентарни избори, както на кметските в София. Явно не я успокоява изявлението на Георги Свиленски, че БСП ще търси широк фронт за коалиране на изборите и партньори за евентуално управление. Още нещо каза Свиленски – че президентът добре изпълнявал обещанията си към избирателите на БСП. Все пак БСП ще направят анализ на мандата му и ще издигнат печеливша кандидатура за президент.
Слави Трифонов вероятно си укрепва структурите по места на „Няма такава държава“ – бяха 21 още напролет и се пази да дава мнение по наболели въпроси като мерките за коронавируса и икономическата криза, вероятно вече виждайки се като арбитражната политическа сила в един нов парламент, който и да спечели изборите. Следователно нито му трябва собствено мнение, нито собствена програма – рисковани са за тези, които възнамеряват да упражняват власт без значение с кого.
Най-тъжно е с „Демократична България“ – те поведоха протестите, а след това бяха изритани от останалите в „девета глуха“. За малко вдигнаха рейтинг и после – назад. На всичкото отгоре единствени поставиха някакво реално и съвсем основателно искане – реформа на съдебната система. Без реално действащи структури извън София и с минимален електорат,  Христо Иванов емоционално на всеослушание обяви, че няма в никакъв случай да се коалират с ГЕРБ – единствената стояща близо в политическия спектър партия. Вече не им стиска да си направят харакири, обявявайки евентуална коалиция с БСП, Мая Манолова, пък и със Слави Трифонов.

От чисто политическа гледна точка, можем да им зададем само един вапрос – и ко прайм ся? Не за друго, ами вероятността тази политическа сила да стигне до властта без коалиция, не клони към нула, а към минус безкрайност. И как тогава ще прави съдебна реформа?
Ако Прокопиев не им разработи бизнес план като на Отровното трио, няма да им е лесно, но пък там каква марка ще регистрират – дяснолявозелена?
Вече е ясно, че протестите бяха последното издихание на Копейкиновите. Този политически субект вече не е нито политически, нито субект, вероятно скоро няма да бъде и обект за финансиране, дори с рубли и копейки.
За „Боец“ е ясно – те ще си продължат деструкциите на дребно – на все по-дребно (че коронавирусът затегна и граници, и парични потоци), поне докато идеолог, номер едно е зад граница.
И какво? Нищожен за основните действащи лица резултат след сто и кусур дни абсурдни искания. Ако бяха издигнали поне едно реално искане, вероятно резултатът за тях нямаше да е така плачевен.

Днес само закъснелите и опитващи се за последно да чопнат някакъв дивидент и активност – „Адвокати без граници“ маркират някаква тъжна активност.
Поривът на неколцина да рушат общество, държава, демокрация, имиджа на България точно в мигове на криза – здравна и икономическа, само за някаква ефимерна лична полза, отвори обаче рани и разнобой, но не където трябваше. Ще трябва да ги лекуваме и след здравната криза тези рани, ще трябва да градим и след икономическиата криза…
И защо беше това чудо? Имаше ли смисъл и цел, по-големи от злободневната злоба?
Защо разочароваха, включително в правото им на протест, истински демократично настроените млади, умни и кадърни, от които наистина може и има какво да да се научи, защото пред тях всички имаме грехове и наистина трябва да ги чуем и разберем. Надявам се тези млади, талантливи и умни хора да дадат още един шанс на България и българската политика, защото каквото и да разправят въпросните „лидери“, в България има достатъчно много умни и отговорни хора, включително политици, които могат да чуват, да разбират, да поемат отговорност за грешки и да работят за България, не просто да я плюят.
Проблем е, че и ГЕРБ нищо не чуха и май не разбраха. Нещо повече, бяха сковани от страх, окопаха се в познатото им, спряха всякакви не резки, ами направо движения сакън да не предизвикат нещо повече и от страх дори подготовка за очакваната ковид вълна не направиха. Ако само чакаш да ти се размине, няма да ти се размине.

Вярно е, че липсата на разумност и на искания, и на поведение, намаляват чуваемостта до ниво да я правят безсмислена. Но е въпрос на оцеляване и бъдеще да чуят и да разберат НЕЩОТО поне от онези от първите дни,  да се стегнат и да го направят, ако им стига силицата.
А то беше: Държавата и структурите на прехода вече не ни вършат работа. Политиките на прехода – още по-малко, недъзите – съвсем. Стига вече с изтърканите способи и номера! Вече не минават. Или вие, български политици, влезте в реалностите, механизмите и духа на нормалния свят, или – не днес, но утре, ще трябва да си отидете опетнени от собствената си недалновидност и непригодност. Лошото е, че вместо да стъпим на поставена от вас здрава основа и да продължим, ще трябва да я разбиваме и да почваме пак от основите.
А това наистина е лошо – за всички. Дори за вас.
Има обаче и нещо положително – гражданите, способни да мислят и да не се подхлъзват по лозунги и емоции, нагледно видяха колко вредна е глупостта и колко е безсилно безидейното насилие.

Колкото и да им е мъчно на някои, не друго, а идеите с краен срок за изпълнение, движат света. Ще видим през март има ли поне един политически субект у нас, способен да формулира такива.

Снимка 110-ти ден на протест:) ЗА ДА ПОДОБРИШ ИМУНИТЕТА СИ, ВИЖ ТУК!

Коментарите са изключени.

Най-нови
Left Menu Icon