НАЙ-НОВИ:

През погледа на главния редактор: Време за урок

Живка Кехайова

Време за урок беше за всички ни – за всички граждани, за всички политически сили, за всички институции. Ходът на Слави Трифонов е нещо такова, макар че едва ли така е замислен.

Гледам, че гражданите не спират да се пенкавят по темите: е ли е това висш шахматен и космически пилотаж, или пък Слави ще влезе в историята като първия политик в света, изгубил следващите избори, преди официално да е спечелил настоящите, а също и предизвикал протести срещу правителство, което дори още не е получило мандат. Според Бръсначът на Окам, обикновено е вярно най-простото твърдение – в случая на един свръх индивидуалист и егоцентрик до нарцисизъм, му е писнало разни дребосъци да се опитват да се възползват от спечеленото от него, а разни големи да се опитват да му метнат оглавника. За да пожаже ясно кой е, не му е проблем да прегази дори собствения си проект, още повече, че определено не му пука колко свои и чужди ще настъпи по пътя – да не са му се мотали в краката.

Не той е глупав, а останалите – защото си мислеха през цялото време, че Слави е политик като тях и играе по тяхната „шахматна“ стратегия, а той не е политик и въобще не го кефи да става такъв. Просто пробва харизмата си и в политиката – това е съвсем друго нещо.

Истината е, че ако в този момент някой може реално да вземе властта – това е той. Дали е добре, или зле, е един съвсем друг въпрос. Всеки опит някой друг да предложи правителство, включително служебното, ще бъде бламиран.

Следователно, ако искаме да има редовно правителство – логично е на Слави да му се позволи да управлява. С неговото си правителство. От икономическа гледна точка е задължително дори да имаме редовно правителство заради Плана за развитие, защото само две държави в Европа не сме си внесли плановете, но другата е богата:). Да не изброявам и всички други ефекти от мътната ситуация, която педстои.

Какъв ще е урокът? За ИТН – че не е лесно да направиш каквото и да е и е абсолютно невъзможно да го направиш сам, докато в парламента те бутат с остените към различни политики още 5 сили. За да вървиш изобщо – във всеки момент трябва да имаш подкрепата най-малко на 62-65 други депутати и най-вероятно различни за всяка сериозна стъпка. Следователно ще се наложи „благородното“ мълчание да бъде заменено с преговори, а нарцисизмът със сътрудничество. Труден урок ще е.

Вторите – ГЕРБ, ще трябва да научат, че ако искат да останат в политиката адекватно при следващите, вероятно скорошни избори, ще трябва да приключи ерата Борисов. Старите – назад. На предни линии е време да застанат младите, умни и харизматични кадри, които ГЕРБ подготви за 10 години – достатъчно са, които са наясно, че вече не може да се управлява по стария начин – ГЕРБ се оказа последният динозавър, а най-вероятно и самите те ще искат друг тип управление, адекватно на адски динамичния свят.

БСП ще има малко време да научи, че няма бъдеще, ако спешно не стане съвременна левица със съвсем нови лица по върха и съвсем различни политики, загубвайки голяма част от древните си избиратели, но с надежда да вземат да им се появяват някакви по-млади. Иначе може да си поръча панихидата, нищо, че е трета политическа сила все още.

ДБ ще трябва да научи, че каквато и подкрепа да имаш от САЩ, Европа и фондациите им, когато оставаш чужд на потребностите на собствения си народ, оставаш и дребен, слаб, зависим от стъпките на един Слави Трифонов. Личното самочувствие и усещане за извисеност, с нищо не те доближава до истинската популярност. Оставаш си център само тесен кръг елитни кариеристи, с огромно желание да бъдат забелязани от спонсора. И спонсорът постепенно става все по-недоволен.

„Изправи се! Мутри вън“… Те нищо няма да научат. Не им е възможно. За себе си Мая, Татяна, двамата от триото знаят, но това, за което им стига капацитета да привлекат, са най-отчаяните и озлобените аутсайдери, плюс неколцина отхвърлени от останалите политически сили поради непригодност, претенденти за някаква недоказана експертиза. Временно и безнадеждно!

И най-важното! Гражданите ще трябва да научат на собствен гръб, както винаги, че изборът им има значение. Че новият не е задължително да е по-добър от стария, както и обратното. По-добър може да е само ПО-ДОБРИЯТ. В определени моменти може и да няма такъв – нито сред едните, нито сред другите. Следователно, ако гражданите искат да живеят в читава държава, не трябва да се чудят за кого все пак от наличното да викат и най-вече против кого, а трябва да изискват и създават по-добро. Отговорността за батака е тяхна, не на задкулисието. Задкулисието сами са си отгледали, защото на тях им трябва не по-малко. Защото Андрешковщината ражда задкулисията и после страда, смачкана от рожбата си – чудовище. Дребната злобничка хитрост да прецакаш някак някого и системата, зачева големият ДЯВОЛ, прецакващ всички и всичко.

Викам – да оставим Слави да си управлява с неговото правителство и да си дадем време да си научим урока – на собствен гръб, разбира се. Досега ние, наследниците на величие и велики, се явяваме в съвременния свят мързеливи двойкаджии по отношение на уроците. Дано не се окажем направо дебили! ЗА ДА ПОДОБРИШ ИМУНИТЕТА СИ, ВИЖ ТУК!

Коментарите са изключени.

Най-нови
Left Menu Icon