През погледа на главния редактор: Манкирането като принцип на политиката

Живка Кехайова

Манкирането като принцип на политиката

Манкиране: „Умишлено не изпълнявам задълженията си; клинча, измъквам се“.  И за да си не си помисли някой, че само у нас това явление замества реалната работа по проблеми, нека видим и другите:

Нидерландия иска нова комисия на ЕК да провери България за Шенген. Предварително е ясно, а и нидерландците веднага получиха авансов отговор от ЕК, че България изпълнява всички изисквания за Шенген, че въпросната комисия ще констатира същото, което констатираха предишните. Понеже вече няма аргументи за своето „против“, нидерландското правителство манкира пред крайно десните и крайно левите, че върши нещо, за да не го закачат.

В същото време в Австрия, която пък съвсем остана без аргументи и чието правителство се раздели на две по отношение на разширяването с България и Румъния, Нехамер и Рюте за да угодят пак на крайно левите и крайно десните, заявиха като аргумент срещу присъединяването ни…, че основната част от мигрантите влизали в Австрия от Унгария. Е, и? Да искат тогава Унгария да излезе от Шетген, че и от ЕС, ако може – тъкмо ЕС ще си отдъхне от Орбан.

Няма да навлизам днес  по-сложните форми на политическо манкиране спрямо войната в Украйна и тази между Израел и Хамаз, защото там се налага отделно и доста дълго изложение.

У нас столичния Общински съвет гласува преди, гласува днес, ще гласува на 30 ноември и кой знае още колко и кога, само защото някой иска да направи председател на Общинския съвет „спасителят“ Борис Бонев. И така, при толкова много реална работа, която няма да бъде свършена, заради „спасителя“ може да се стигне и до нови избори тип: „я, камилата, я камиларя“.

Най-трагично е обаче манкирането, че се прави нещо против насилието у нас на всички нива – от продължаващите битови побои и убийства до демонстрираното от полиция и протестиращи на 16-ти.  И ако всяко друго манкиране вреди, то по отношение на насилието, е опасно за живота.

Нали навсякъде има камери – има, или няма? Ако има – всеки, превишил правата си – било той протестиращ, било полицай – на съд. По възможност без квалификации за „лека телесна повреда“, примерно за битото в корема и скубано момиче. Ами ако беше бременно? Защото никъде в заона не пише, че бременните губят гражданските си права, включително на протест, а много се съмнявам, че преди да бъде вдигната за косата и да започне побоят в коремната област, полицаите са се осведомили за състоянието й. А и няма значение момче, или момиче, е пребитият. Същото се отнася и за протестиращите – всеки, наранил полицай, изпълняващ служебните си задължения – на съд, а малолетни и непълнолетни – на отчет, или при тежко нараняване, настаняване в съответните изправителни заведения.

Насилието, извън самозащита, е пълното деградиране на един човек, а множество агресивни граждани, да не говорим за аглесивни институции – е знак за деградиране на самата тъкан на обществото. И народните представители да не манкират, че се вземат някакви мерки, а да започнат да вземат сериозни мерки.

(Visited 27 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

image0 (9K)