През погледа на главния редактор: по-спешно е решение за Националния план за възстановяване и устойчивост, отколкото за правителство

Живка Кехайова

Омагьосани да гледаме сеира на гротескната у нас политическа игра, пропускаме нещо изключително важно – по-спешно е решение за Националния план за възстановяване и устойчивост, отколкото за правителство

Срокът за внасянето му е 30 април – дата, до която е твърде съмнително да има ново правителство, то да се е задействало, че и да е внесло плана в европейските структури. А от това зависи кога и как в страната ще започнат да влизат 12-те милиарда евро за възстановяване на икономиката ни.

Томислав Дончев от името на ГЕРБ, на пръв поглед етично обясни, че най-добрият вариант е новото правителство да направи поправки, съобразени с политиките, които иска да води и тогава да го внесе, защото сегашният план, естествено, е подготвен от правителството на ГЕРБ. Уловката е, че каквото и да е ново правителство, особено ако е служебно за подготовка на нови избори, няма нито да има подобни пълномощия, нито време за процедурата.

Ново правителство, примерно с мандата на ИТН и особено с участието на министри от по-малките партии, ако седне да преработва, може и година да мине, защото програмата на Слави е идентична почти с тази на ГЕРБ, а останалите са ултра леви и прогресивни либерали (т.е. пак леви). Може и изобщо да не се стигне до консенсус. Дори само няколко месеца да са нужни за преработка – пари тази година няма да дойдат, т.е. и бизнесът, и гражданите силно, ама много силно ще се изнервят.

Във всички случаи тези пари безкрайно ще закъснеят и процесите у нас по възстановяване на икономиката ще са „Пари няма, действайте!“

От друга страна, ако евентуалното ново правителство, буквално на другия ден след сформирането си, внесе изготвения от ГЕРБ Национален план за възстановяване и устойчивост, ще се окаже в позиция на изцяло одобряващо го и приемащо посочените в него приоритети и проекти. С други думи ще му се наложи да следва политиките и приоритетите на ГЕРБ, колкото и промени поетапно да се опитва да прави. Всяка похвала към прилагането на плана от страна на някой отрасъл, ще бъде за сметка на ГЕРБ, а всяка критика на друг – ощетен отрасъл, ще е за сметка на новото правителство, защото то го е приело и внесло без корекции.

Изглежда няма печеливш ход за евентуалните нови – или управляват без пари за възстановяване и то след сериозна криза, или управляват според политиките, които се скъсаха да критикуват преди изборите.

Добавете и липсата на опитност (недай Боже и на капацитет), на собствена администрация и на каквито и да е позиции в местната власт на която и да е от новите партии, и ситуацията прилича на онази най-гадна практика през войните, когато на повърхността се вижда малка мина, а когато сапьорът тръгне да я обезврежда, всъщност се задейства много по-голям заряд, прикрит дълбоко под нея.

Може ли да има по-добър сценарий. Може, но не при политическото ниво у нас. Защото по-приличният сценарий е евентуалното ново правителство в името на икономическата сигурност на страната, да седне със старото, да използва капацитета му (старото да му позволи това) и ако има нужда от промени, те буквално до месец да бъдат направени. Средствата пак ще закъснеят, но не чак толкова много. На това му се вика приемственост – виждаме я в развитите демокрации, видяхме и в САЩ как колкото и да се мразеха Байдън и Тръмп, политическата приемственост е факт поне на 90%.

Само че у нас като гледам, сме стигнали само до омразата. И на никой не му хрумва, че най-логичното провеждане на реформа във властта е постепенното. Най-логично е правителство на ИТН и ГЕРБ с мандата на ИТН. Тогава заредените от ГЕРБ мини – това е само една от тях, сигурна съм, че има много още (имат опит и умни хора), ще трябва да бъдат обезвредени от ГЕРБ. Тяхната игра вече няма да може да е същата, контролирана от друга партия, с чийто мандат участва ГЕРБ, партия със сериозен вот, а не от микроскопични придатъци, каквито бяха различните им партньори досега. Със сигурност и в самата ГЕРБ има не малко хора от по-младите, които също искат промяна.

И най-важното, в условията на една стабилност с поетапна промяна на играта, може пък да имаме шанса да дочакаме раждането на читав нов политически субект, на мястото на доста отвратителните и авансово компрометирани насипни структури в момента.

(Visited 1 times, 1 visits today)
error

Харесва ви статията? Споделете,моля!