НАЙ-НОВИ:

През погледа на главния редактор: „Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме“

Живка Кехайова

„Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме“. – Левски до Филип Тотю, 18 април 1871 г.

Ще се наложи най-накрая да се научим – не просто да подухваме, а да създаваме ураганен вятър, точно тогава, когато е нужно, което да изпраща всеки непочтен към държавата и обществото в небитието.

За тази цел ще трябва да дораснем до разпознаването кой е непочтен.

Не е толкова трудно – непочтен е всеки, който разделя общността на противници, или врагове – щом я разделя, значи иска да използва едната половина срещу другата за своя цел. Проумейте го – не за целите на окупираната от него част, за своите!

Непочтен е всеки, който казва, че ще направи живота ви чудесен, без да сте платили за това лично с огромни усилия и жертви.

Непочтен, или садист е всеки, който твърди, че ще направи хората равни – равни могат да са само мъртви.

Непочтен е всеки, който ви уверява, че един насилник е по-приемлив от друг насилник, един лъжец – от друг лъжец, един глупак от друг глупак. Само идиоти могат да приемат, че насилниците, лъжците, глупаците… се делят на свои и чужди.

Непочтен е всеки, който ви уговаря да застанете рамо до рамо с нечитави, компрометирани, злобни и мразещи, за да направите нещо добро, след което всички изброени ще сторят чудото да станат „ангели“.

Непочтен е всеки, принуждаващ ви да направите компромис със съвестта си в името на каквато и да е велика цел. Такава цел нито може да е велика, нито добра.

Непочтен е всеки, който ви убеждава да направите днес нещо неразумно, грозно и откровено зло, за да видите дали пък няма по грешка да се превърне в нещо хубаво. А ако не стане – задължително няма да стане, после ще го поправяте. Не може да се поправи – вредата вече ще е нанесена.

Непочтен е всеки, който вече е бил непочтен повече от веднъж (все пак е допустима грешка). Направил ли го е втори път, значи си е такъв и му харесва. Какво да говорим за такива, които цял живот са се възползвали от непочтеността си и изведнъж ви казват: „Ама ето – възродих се, доверете ми се“. Ако го направите, никой няма да ви е виновен – дори те.

Най-непочтени са онези, които ви карат да вярвате, че има по-лошо и по-добро зло. Злото и доброто са или зло, или добро. Последствията и от двете са непредсказуеми.

Умните, читавите, почтените – правят най-напред план, демонстрират го до детайли, доказват функционалността му и способността му да работи, привличат други умни, читави и почтени и се заемат да работят – здраво, пред очите на всички, за развитие и бъдеще. Способните да участват в това развитие и бъдеще, са печелившите.

Ще перефразирам Левски: „Цели сме изгорели от парене и чак сега се опитваме да се учим да охлаждаме страстите и поне мъничко да мислим“.

Няма „наши“ и „чужди“ политици – има развиващи държавите и обществата си и вредни за държавите и обществата, които са ги избрали. Някои започват като развиващи и се превръщат във вредни като им мине времето. Няма обаче вариант вредни да вземат, че да станат полезни и развиващи. Скоро тази информация пак ще ни трябва. ЗА ДА ПОДОБРИШ ИМУНИТЕТА СИ, ВИЖ ТУК!

Един отговор за “През погледа на главния редактор: „Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме“”

Най-нови
Left Menu Icon