НАЙ-НОВИ:

Проф. Емилия Друмева: Фигурата „независим прокурор“ е несъвместима с Конституцията

Фигурата на „независим прокурор“, който да разследва главния прокурор, е несъвместима със сега действащата Конституция. Това заяви в ефира на Дарик докторът по конституционно право и съветник на президента проф. Емилия Друмева. По повод стартиралите тази седмица дискусии за промени в основния закон, както и споровете, които възникнаха след препоръките на Венецианската комисия към България, проф. Друмева е категорична, че потребност от дебат за Конституцията е необходим.

Как така закон ще дописва Конституцията?

В Конституцията е ясно записано, че главният прокурор осъществява този надзор за законност и методическо ръководство спрямо всички прокурори – такъв особен прокурор, нарекоха го „независим“, няма по Конституция, коментира проф. Друмева.

„И тук възниква въпроса, който ние юристите трудно можем да преглътнем е „Как така закон ще определя кои текстове на Конституцията ще се прилагат към конкретни хипотези и кои няма?“, „Е как закон ще извади определени отношения от приложението на Конституцията“, аргументира си тя.

И добави, че „или трябва да се запише подобна фигура в самата Конституция, което също трудно може да се преглътне, или това е несъвместимо с основния закон“.

Инспекторатът към ВСС може да разследва при нужда обвинител №1

-->

В рамките на съдебната власт има действащ Инспекторат и той е към ВСС – оглавява се от главен инспектор и има още 10 инспектори. Всички те се избират от НС с квалифицирано мнозинство, т.е. техния статут е доста висок, има ги на конститционно ниво. Такъв инспекторат има действащ и с едно допълване, разширяване на функциите на този инспекторат, евентуално на главния инспектор – може този орган да бъде включен и направен полезен в една такава хипотеза, коментира правният съветник на държавния глава проф. Емилия Друмева.

Тя уточни, че това допълване на функциите  на Инспектората към ВСС също трябва да се направи в Конституцията.

Споменава се и за вариант ad hoc прокурор – щом възникне такава потребност, да се определя от страна на ВСС такъв прокурор. Т.е. възможности има – и в една работеща Конституция и правна система, каквито са в съвременна България, трябва да бъдат намерени решения на въпроса и за това вече има конкретни предложения.

Как да има индивидуалната жалба пред КС, но тя да не задръсти съда

Проф. Друмева съобщи, че редом с промените в Конституцията, свързани със съдебната власт и в частност прокуратурата, се коментира и въвеждането на института на „индивидуалната конституционна жалба“.

„Да може всеки гражданин да се обърне директно към КС тогава, когато смята, че негово право изрично записано в основния закон е нарушено от акт или действие на публичната власт“, обясни тя. С аргумента, че става въпрос за „основни права, разписани в Конституцията“, проф. Друмева поясни защо пред КС гражданите трябва да могат да насочват жалбите си.

-->

„След като КС брани Конституцията, би трябвало да защитава и тези права, които са записани в нея. Днес това не може да се случи, защото човек трябва да търси посредник, а той винаги е субект от публичната власт – минимум една пета от народните представители, главния прокурор, президента, МС, но не и отделния човек“, обясни още тя.

Подобна възможност имат гражданите на Австрия, Германия, в Испания и повечето европейски страни.

Проф. Друмева призна, че главната трудност е да се изработят такива изисквания за допустимост, за да не се превърне Конституционният съд в институция, засипвана от сигнали на гражданите каквито са омбудсмана или прокуратура.

Когато човек тръгва към КС той трябва да е извървял всички други правни пътища, за да търси защита – съдилища, омбудсман и едва тогава се обръща към КС, считайки че правата му по Конституция продължават да бъдат нарушени, поясни правният съветник на президента.

Жалбата ще намали броя на делата срещу България в Страсбург

Пътят до Конституционния съд ще минава през изпълнения на изисквания именно, за да не бъде задръстен от необосновани искания, но възможността трябва да е налице, защото това повелява съвременното разбиране за защитата на конституционните права, която се дължи на нас гражданите, заяви още проф. Емилия Друмева.

Тя прогнозира, че ако се въведе „индивидуалната конституционна жалба“ вероятно ще намалее и броят на делата в Страсбург срещу България. „За да стигнат до Стасбург трябва да е изчерпан пътят в страната, а възможността да се сезира КС добавя още едно изискване, още едно средство, което трябва да е било използвано, за да тръгне жалбата към Европейския съд по правата на човека, поясни тя.

По думите й самият КС, ако се въведе жалбата, със сигурност ще бъде различен – по-голям, с повече възможности, с колегии, които се формират по-гъвкаво, ad hoc, за да застават на входа на съда като филтър, който ще пресява онези жалби, които са основателни.

Проф. Друмева поясни, че няма да е нужно свикването на Велико Народно събрание за въвеждането на „индивидуалната жалба“, защото тя няма да предизвика дълбоко разместване в разделението на властите по Конституция. „Това е един завършек на защитата на конституционните права, който се вписва съвсем естествено в схемата на конституционния ни модел“, аргументира се бившият конституционен съдия.

Слушайте и целия разговор на Йовка Йовчева с проф. Емилия Друмева в предаването на Дарик „Реактивно“. ЗА ДА ПОДОБРИШ ИМУНИТЕТА СИ, ВИЖ ТУК!

Най-нови