Психологът Стела Василева: В България все по-често се срещат деца с различен тип проблеми с говора

ЗАРАТА ви представя Стела Василева – специалист с иновативен и действен подход при решаване на широк кръг проблеми – от изграждане на фирмени екипи, до работа с деца със специални потребности

 

image0 (9K)

Завършила е „Психология“, специализира „Психодрама“ и „Работа с групи“ от 6 години. Специализирала е и „Фирмено консултиране“. В момента се обучава за работа с деца със специални потребности. Изучаваният от нея метод „Лечебна педагогика“ е интерактивен – с много игри. Педагогически подход не само с цел възпитание, а и подкрепа на говора, осмислянето на изговореното, развитие на потенциала.

Често срещани ли са говорните проблеми сред децата?

В България все по-често се срещат деца с различен тип проблеми с говора. Големият процент от тях в една по-късна възраст наваксват. Т.е. наблюдаваме изоставащо развитие, но уврежданията не са трайни. Проблемът е да се обърне внимание навреме, за да не се задълбочи неизбежното в такива случаи изоставане. Лечебната педагогика е много интересен, но много слабо популярен в България метод. В момента виждам ефекта от него – във всеки модул работим с по три дечица с проблем. Особено, когато работим с хиперактивни деца, или с деца с аутизъм, за които е много смущаващо дори да се намират сред хора, виждам как нашия обучаващ изгражда такава среда, че нито едно от децата не е изпадало в криза, а средата е благоприятна и ние да предадем всичко, на което сме способни. Нещо повече, децата дори не искат да си тръгват след края на занятията, а това е също показателно за начина, по който методът работи.

Какво е нужното време, за да започне да работи методът и съответно възстановяването?

След няколко модула за децата се препоръчват определени съответстващи на проблема пакети мерки, които трябва да се прилагат минимум 3 месеца. И вече виждаме постигнатите трайни резултати. Обратната връзка от родителите е много добра и се радвам, че имам възможността да развивам точно този метод на работа, който реално помага на децата и семействата им.

Що за метод е психодрамата – звучи доста екзотично?

Работата с групи по метода на психодрамата е също действен и с изключителни предимства. Ще дам пример със себе си: аз съм по-скоро интроверт и за мен работата в група беше предизвикателство. Толкова много ми хареса, че сега това е основната ми специализация. Оказва се, че работата в такава група не е нито сложна, нито трудна дори за интроверт, тъй като тя не изисква да поставяш акцент върху себе си. В същото време не те оставя да бъдеш непълноценен участник. Този тип работа може да се препоръча за всеки човек.

Психодрамата е метод, който работи със сцената. Класическата психодрама е създадена от Джйкъб Морено преди стотина години – съвременник е на психоанализата, но у нас навлиза сравнително скоро. Обратно на психоанализата, методът е интерактивен – раздвижваш тялото, пресъздаваш географски ситуациите: минала ситуация, вътрешен конфликт, може да се работи само с чувствата и мислите, с абстракции. По този начин, чрез пресъздаване географски на психичното, човек изважда неподозирани неща. Когато само изговаря е много лесно да включи защити, понякога толкова фини, че и професионален психолог да не може да извади същността на нещата, отвъд защитите. Включи ли се тялото, човек няма отработени защити на такова ниво и много по-лесно, по-интензивно излиза отова, с което може да се работи по-късно. Методът е впечатляващо работещ.

Когато чуе „психодрама“, човек обикновено счита, че е изправен пред нещо твърде особено, но всъщност това е просто термин. Зад него стоят много конкретни похвати. За разлика от много популярните напоследък констилации, при които се използва движение, тук няма мъгляви чувства, импровизации, интуиции. Има ясна конкретика, регламент, правила на пресъздаване, а това предполага работа с много конкретен материал, подлежащ на лесно осмисляне и анализ.

Хубавото при метода е също, че можеш да видиш нещата от много различни гледни точки. Ако пресъздаваш, например, минала ситуация, я виждаш прясна и в едно ново пространство. Участниците от групата, влизащи в ролята на теб самия, на другите герои от твоята психична сцена, ти дават обратна връзка чрез определените им от теб роли. Впоследствие могат да ти дадат и своя собствена обратна връзка. Следователно изваденият от теб проблем, конфликт, ситуация, преминават през много гледни точки и можеш да ги разгледаш в една много по-богата перспектива от досегашната. Работата по процеса, отключен с тази сцена, разбира се продължава да действа месеци наред след това, включително докато човекът си върши ежедневните дейности.

Пък и работата в група задвижва много по-силни и динамични процеси, от тези, които човек може да задвижи и разбере сам. Един от обучителите ми през всички тези години е председателят на етичната комисия на Българската асоциация по психотерапия – Анелия Василева. Разискваме страшно много етични казуси, което за мен е ключово в тази професия.

Психодрамата терапия ли е, или система за себепознание, развитие…?

Психодрамата е изключително широко приложим метод и като терапевтичен, и като метод за личностно развитие, а някои моменти са приложими и в индивидуална психотерапия. Работи прекрасно и при деца заради множеството игрови моменти, работа с кукли, работа с приказки (приказките работят добре и при възрастни).

Вече имам натрупани впечатления колко ефикасна е психодрамата, приложена при фирмени събития – при тийм билдинги.

Да, как се работи с фирмени екипи? Какви възможности предоставят новите методи?

Разработих по-нестандартен комплекс, включвайки и компоненти на психодрама. Пак чрез игри, но с различен тип елементи, специфизирани спрямо типа екипи. Не само всеки човек е уникален и различен, а и всеки екип. Нещо повече – уникален и различен става екипът, когато от него липсват някои участвали преди хора, или са добавени нови, дори повечето от членовете му да остават същите. При стандартна работа, без отчитане на тази уникалност, трудно можем да сме максимално ефективни.

При мен процесът винаги е жив, адаптиран е към конкретната група, с която работя, развива се в движение. Работата ми е да бъде адекватна при наблюдението на тези живи процеси в групата, в колектива, за да отговоря максимално на нуждите и поставената задача. Това, което правя не се изчерпва със стандартното сплотяване на колектива и с мотивационния елемент, а могат да се поставят и да бъдат изпълнени и задачи, свързани с наблюдението на изявите на всеки един като групов член, силните и слабите страни на всеки един, вярванията, представите и начина на мислене на всеки един, които му помагат или пречат. Всичко това предпоставя възможност за надграждане не само на личностно ниво, а и за надграждане на мотивацията, ефикасността, креативността – на екипа.

Това е наистина необходимо, показва практиката ми, защото народопсихологията ни е по-индивидуалистична и много хора подценяват изключителната ценност на работата в група, включително за да обогатят собствената си личност, да открият повече от себе си в огледалата, каквито са всеки един от групата.

(Visited 1 053 times, 1 visits today)

error

Харесва ви статията? Споделете,моля!