На 26-ти август, четвъртък, от 18.00 часа в залата на Галерия „Искра“ изтъкнатата наша диригентка, кинорежисьор, публицист и създател на камерен ансамбъл „Йоан Кукузел“ – Таня Доганова – Христова ще представи своята книга за историята и създаването на хора, прославил далеч зад граница българската хорова култура.
Петгодишна е, кагото започва да свири на цигулка, много скоро след това – и на пиано. Родословието на достолепната днес дама е свързано с няколко големи възрожденски рода в Копривщица, Панагюрище, Тетевен и Гложене, както и Северна Македония.
По баща е от копривщенския род на Петко и Тодор Доган – най-богатите копривщенски бегликчии и дарители. Спасяват града от опожаряване след разгрома на Априлското въстание, като даряват на Мидхат паша 5 оки злато и 5 оки сребро. Петко Доган построява в Копривщица първото мъжко училище, после и женско, кани Неофит Бозвели да преподава. Образите на дарителите Петко и Тодор Доган заедно с техните съпруги са в църквата в Рилския манастир. Всичките им деца завършват Робърт колеж. Къщите им в Копривщица днес са музеи и се намират на едноименната улица „Доганска”.
Бабата на Таня Доганова-Христова по бащина линия е племенница на Райна Княгиня. Македонската й жилка е от прадядото на голямата музикантка – хайдутинът Танчо Ничов, дошъл през 1861 г. от Тетово в Тетевен и построил къща в с. Черни Вит. „На него съм кръстена“, разкрива създателката на „Йоан Кукузел“.
По майка е от Гложенско-Тетевенския род на митрополит Антим Брегалнишки – дарител е на 7 фондации, които са национализирани през 1954.
В годините на детството си расте в среда на уважение и преклонение пред стойностите на българската духовност и кръг на знаменити личности като Светослава Славейкова, Живка и Николай Тодорови (сина на Пею Тодоров), професорите Джуджев, Големинов, Динеков, Василев и др. „В такава среда човек се оформя в разбиране на стойностните ценности на българската култура“, убедена е първата дамана „Йоан Кукузел“.
–
Таня Доганова-Христова е една от първите възпитаници на хор „Бодра смяна“. Тя е диригент, кинорежисьор-документалист, създател и дългогодишен главен художествен ръководител на камерния хор за старинна църковна музика „Йоан Кукузел Ангелогласният“. Таня Доганова-Христова създава камерния хор през 1966 г. Пак по това време тя участва в създаването на филм
за Кукузел – „Ангелогласният“, в Студията за документални филми, където работи като като музикален режисьор. Камерната група постига световна известност. Нейни плочи се издават в САЩ, Франция и другаде по света, партийни веложи се хвалятс тях и ги подаряват на високопоставени чужденци, а след концерт в Нотердам, хорът получава златен медал, одобрен от самия папа Йоан – Павел Втори.
–
В хор „Бодра смяна” е от неговото създаване през 1946 година. Явява се на приемен изпит за хора и едновременно я приемат в първата детска музикална школа към Държавната музикална академия.
„Трудно е днес с думи да опиша онази безмерна радост, че втори път през живота си се явявам пред комисия и ме приемат. Първият беше за приема в училище на 5-годишна възраст през 1941 г. – в възхита реди белокосата жена – Хор „Бодра смяна” е един от моите университети – точност, дисциплина, усърдие без хленч, ако трябва една фраза да се повтори 20 пъти, това се прави.“
Създателката на „Йоан Кукузел“ – скъп гост на Казанлък
Удивително е, но се е срещала с Папата и с „Бийтълс“: „През годините по света срещнах големи личности – едни като Папа Йоан Павел Втори ме благословиха, други като президента на Австрия Рудолф Киршлегер, който е известен изкуствовед, стоеше в захлас от божествената музика на Йоан Кукузел. А трети като останалите трима живи от „Бойтълс“ (без Джон Ленън) бяха дошли
лично да изразят възхищението си от концерта ни, на който бяха присъствали, и да се запознаят с акапелната формация „Траяна“.“
Връщъйки се към детството и буйната си младост, Таня Дангова споделя: „Тази
привидна „натовареност” успокои моя иначе палав нрав и аз се съсредоточих върху музиката. Първият мой голям публичен успех беше във Френския културен център – излязох на сцената след актьора Андрей Чапразов и изпях две песнички „Ей, рекичке, лъкатушна” и „Хубава си, моя горо”. След аплодиращите бяха и двама наши близки големи историци – проф. Иван Унджиев и проф. Иван Дуйчев. Все още си спомням радостта от моя първи публичен успех. През дългия ми жизнен път получих множество награди, но и не по-малко жестоки наказания. Не искам да си спомням за тях, защото силно нараненото ми сърце страда – вече се преборих с два инфаркта.“
За изпълнения с лабиринти свой 88-годишен път на тази земя г-жа Дангова е разбрала нещо много простичко – в живота най-важното е да срещнете в семейството си уважение и обич. Дали мечтае? О, да: „Думата война да бъде забравена. Да има мир, да няма омраза, завист, глад, беднотия. Страдам, като видя бедни, окъсани деца и хора да броят стотинките си за парче хляб. Искам всички млади, които слугуват извън родината, да се завърнат и да имат тук достоен живот и труд. Силно страдам, но мисля, че след като стигнахме дъното, ще се оправи всичко. Ще тръгнем и към по-добро. И след най-тъмните облаци отново изгрява слънцето.“
С благодарности към tretavazrast.com
