Русия обмисля съдбата на украинските защитници в Мариупол

Русия обмисля съдбата на украинските защитници в Мариупол

Снимка: EPA/ALESSANDRO GUERRA

image0 (9K)

Още стотици украински войници са били евакуирани от стоманодобивния завод „Азовсталь“ в Мариупол и са били отведени като пленници в контролираните от Русия райони на Украйна, съобщи Москва в сряда, докато руски прокурори призоваха за обявяване на полка, който се бе укривал там, за терористична организация.

След като мирните преговори спряха, Украйна организира контраофанзива срещу руските сили на основния фронт в източната част на страната и възлага надежди на продължаващите доставки на оръжие от Запада.

Руските военни забавиха темпото на кампанията си за завземане на територии в района на Донбас в източната част на Украйна, постигайки предимно постепенни успехи. Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна съобщи в сряда, че е отвоювал още територии около Харков – голям град в северната част на страната, който руските сили се опитаха, но не успяха да превземат в началото на войната.

Още по темата

Руското министерство на правосъдието съобщи, че Върховният съд на страната ще проведе заседание на 26 май по въпроса за категоризирането на полка „Азов“, който в продължение на седмици се съпротивляваше на настъплението на Русия заедно с други военни части в стоманодобивния завод и често предизвикваше презрението на Москва.

Полк „Азов“, който възникна през 2014 г. като крайнодясна паравоенна сила, но оттогава се превърна в подразделение на националната гвардия на Украйна, е любима мишена на руската пропаганда. Москва публикува ежедневна справка за това колко украински „националисти“ са убити.

Във вторник руски следователи заявиха отделно, че ще разпитат всички бойци на „Азовсталь“, докато събират материали за наказателни дела за „престъпления срещу цивилното население на Донбас“ – предимно рускоезична част от Украйна, за която Москва многократно е твърдяла, без да има доказателства, че е подложена на геноцидна кампания от страна на Киев.

Въпреки че Кремъл обеща да се отнася хуманно към украинските бойци, депутати и други официални лица призоваха те да бъдат изправени пред съда, а не да бъдат разменяни в рамките на размяна на пленници, за която призовава Украйна. Не е ясно как обявяването им за терористи ще се отрази на наказанието, което ще им се наложи.

В сряда Министерството на отбраната на Русия публикува кадри, на които се вижда как украински военнопленници се намират в болница в контролирания от Русия град Новоазовск. То съобщи, че още 694 украински войници в „Азовсталь“ са се предали и са станали военнопленници, с което общият им брой достига 959, сред които има 80 ранени. Няколко десетки от тях са откарани в болница на контролирана от Русия територия, се казва в съобщението. Не може да се определи колко войници са останали в завода.

От началото на процеса на евакуация, който беше договорен с руската страна след продължителни преговори в продължение на седмици, Киев не дава такава информация. В късно вечерно видеообръщение във вторник украинският президент Володимир Зеленски заяви, че мисията по евакуацията „се ръководи от нашите военни и разузнавателни служби, а в нея участват най-влиятелните международни посредници“.

Бойците се предадоха във вторник след продължила няколко месеца битка с руските сили в завода „Азовсталь“ – последния бастион на украинската съпротива в стратегическия пристанищен град. Превземането на Мариупол от Русия бележи дългоочаквана, но скъпоструваща победа за Москва, като се има предвид броят на сражаващите се войници, които иначе биха могли да бъдат разположени на други места в Украйна, където руската армия до голяма степен е в застой в кампанията си за завземане на територии.

Мариупол, град с население от 430 000 души преди инвазията, понесе един от най-тежките удари по време на войната. Градът се превърна в символ на цената, която украинците ще платят за своята непокорност, неузнаваем след безразборните обстрели и бомбардировки. Възможно е повече от 10 000 цивилни да са загинали, а около 90% от жилищата да са разрушени или повредени по време на боевете, заяви кметът Вадим Бойченко.

Капитулацията на последните защитници на Мариупол не променя войната от гледна точка на Украйна. Мариупол вече беше откъснат от контролираната от Украйна територия.

И докато Украйна продължава да търси помощ от Запада, в сряда изпълнителната Европейската комисия предложи да предостави до 9 млрд. евро (9,5 млрд. долара), за да помогне на Украйна да плати сметките си до края на 2022 г., заяви председателят на ѝ Урсула фон дер Лайен. Предложението ще трябва да бъде одобрено от държавите – членки на ЕС, и от Европейския парламент. Международният валутен фонд бе изчислил, че Украйна се нуждае от около 5 млрд. долара месечна помощ, за да може страната да функционира.

Предложението следва плановете на САЩ да предоставят 8,5 млрд. долара незабавна краткосрочна помощ. На 9 март МВФ отпусна на Украйна 1,4 млрд. долара спешно финансиране.

Междувременно Русия е изправена пред първия си фалит по външните си дългове от 1918 г. насам. Министърът на финансите Джанет Йелън заяви в сряда, че САЩ вероятно ще попречат на американските инвеститори да получават плащания по руския дълг – решение, което може да тласне Русия към фалит. Понастоящем в кампанията си за налагане на санкции срещу Русия САЩ са предвидили изтичащо на 25 май изключение, за да се позволи извършването на плащания по държавния дълг. Без такова изключение банките и инвеститорите няма да могат да обработват и получават плащания по облигации, направени от Кремъл.

В сряда в Киев, столицата на Украйна, 21-годишен руски войник се призна за виновен за стрелба по цивилен в първия процес за военни престъпления в Украйна след руската инвазия.

Вадим Шишимарин призна, че е произвел няколко изстрела от автомат „Калашников“ по невъоръжен 62-годишен мъж, който е починал на място на малко разстояние от дома си в град Чупахивка в Сумската област на Украйна в първите дни на войната.

Междувременно САЩ възобновиха работата на посолството си в Киев, съобщи в сряда държавният секретар Антъни Блинкен, след като то беше затворено преди три месеца – малко преди инвазията. В сряда вечерта Сенатът утвърди номинираната от администрацията на Байдън за посланик в Украйна Бриджит Бринк.

„Предложихме допълнителни мерки за повишаване на безопасността на нашите колеги, които се завръщат в Киев, и засилихме мерките и протоколите си за сигурност“, каза Блинкен, който публикува в Twitter изображение на издигнатия американски флаг в посолството.

Въпреки провалите на Русия на бойното поле и неуспеха ѝ да превземе ключови украински градове, включително Киев и Харков, проучванията показват, че подкрепата за това, което Москва нарича своя „специална военна операция“ в Украйна, остава стабилна, въпреки че данните на московския социологически център „Левада“ показват, че одобрението към президента Владимир Путин е спаднало леко до 82% за първи път от края на миналата година, когато започнаха руските атаки около Украйна.

Провоенните символи като буквата Z, които за първи път бяха забелязани върху руските танкове и военна техника, насочваща се към Украйна в края на февруари, стават все по-видими в Русия, въпреки че използването им е забранено от редица страни в Европа. Във вторник Международната федерация по гимнастика забрани на руския гимнастик Иван Куляк да се състезава като наказание за това, че е показал символа Z по време на състезание в Доха, Катар, през март.

А във видеообръщението си в сряда вечерта украинският Зеленски настрои народа на страната си, която бе нападната от Русия, за продължителна война. Същевременно той вдъхна надежда на хората в окупираните от Русия територии в южната част на страната, че Украйна ще ги освободи.

„Херсон, Мелитопол, Бердянск, Енергодар, Мариупол и всички наши градове, които са под окупация, под временна окупация, трябва да знаят, че Украйна ще се върне“, каза той. Колко време ще отнеме това, ще зависи от ситуацията на бойното поле. „Опитваме се да го направим възможно най-скоро. Ние сме решени да прогоним окупаторите и да гарантираме истинска сигурност за Украйна“, заяви той в Киев.  

А Турция може да разчита на подкрепата на Хърватия в противопоставянето си на присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО. „Турция ще договори висока цена за статута си в НАТО“, заяви президентът Зоран Миланович в сряда. Хърватия трябва да последва този пример, добави той.

Социалистът Миланович иска да се промени избирателният закон в съседна Босна и Херцеговина в полза на хърватите, живеещи там, преди хърватският парламент да ратифицира присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО. Той също така влезе в противоречие с консервативния министър-председател Андрей Пленкович по вътрешните въпроси. Управляващата партия на Пленкович обаче има малко мнозинство в парламента над социалистите и следователно може да прокара гласуване за разширяването на НАТО.

А въпреки досегашната блокада от страна на Турция администрацията на американския президент Джо Байдън е оптимистично настроена към процеса на присъединяване на Финландия и Швеция към НАТО. „Убедени сме, че Финландия и Швеция в крайна сметка ще имат ефективен и ефикасен процес на присъединяване, който може да отговори на опасенията на Турция“, заяви съветникът на Байдън по националната сигурност Джейк Съливан в Белия дом в сряда. „Финландия и Швеция работят директно с Турция, за да се случи това, но и ние разговаряме с турците, за да се опитаме да улесним процеса“.

https://www.investor.bg/

(Visited 6 times, 1 visits today)

error

Харесва ви статията? Споделете,моля!