След просветната реформа: Шокиращ срив на резултатите на деветокласниците на PISA

След просветната реформа: Шокиращ срив на резултатите на деветокласниците на PISA

Образователната реформа се провали. 54% от българските деветокласници са под критичния минимум на знания и умения по математика, 53% от тях нямат елементарни четивни умения, а 48% от тях са с драстични дефицити по природни науки.

Това показва последното издание на едно от най-авторитетните международни изследвания на грамотността PISA 2022, оценяващо знанията и уменията на 15-годишните ученици по математика, четене и природни науки. Сривът в резултатите на нашите ученици е шокиращ – постиженията им са сред най-слабите, наблюдавани някога и при трите предмета. По математика те са последни в ЕС, а по четене – предпоследни.

Важно е да се знае, че това са ученици, които от 5 клас учат по нови учебни програми, влезли в сила след голямата промяна в образованието през 2016 г. и уж насочени към формирането на умения, т.е. катастрофалните резултати днес са достатъчно ясна оценка за образователната реформа, пише „Сега“.

Какво е PISA?

PISA се провежда на всеки 3 г. от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Последното изданиетрябваше да се проведе през 2021 г., но бе отложено с 1 г. заради пандемията. През 2022 г. в проучването са участвали около 690 000 ученици от 81 държави.

Българските ученици, решавали тестовете, са 6107 от 202 училища, което представлява около 53 400 ученици, или приблизително 80% от общата популация на 15-годишните. Те са полагали два едночасови теста, всеки посветен на един предмет. На различните ученици са били дадени различни тестови въпроси и различни комбинации от предмети (например математика, последвана от четене, или наука, последвана от математика и т.н.).

Самите тестове изследват доколко учениците могат да решават сложни проблеми, да мислят критично и да комуникират ефективно, което дава представа колко добре образователните системи подготвят учениците за предизвикателства в реалния живот и бъдещия им успех. Въпросите оценяват способността на учениците не да възпроизвеждат факти, а да разсъждават и прилагат знанията си към нови ситуации, т.е. няма значение дали те са учили дадени български или чужди автори, от тях се иска просто да разбират основни принципи и концепции.

PISA 2022 се фокусира върху математиката, с четене и природни науки като второстепенни области. Творческото мислене е иновативна област на оценяване, резултатите от която ще бъдат представени през 2024 г., както и тези от оценката на финансовата грамотност на младежите, която не е била задължителна за страните.

Къде сме ние?

Както и при предишните изследвания, през 2022 г. резултатите на България от PISA са под средните за ОИСР, но сега те са сред „най-ниските, наблюдавани някога и при трите предмета“, се отбелязва в доклада за страната ни. При разглеждане на всички оценки на PISA от 2006 г. насам и при трите предмета резултатите описват дъга – първоначално постиженията се повишават, следва спад, започнал около 2015 г., след което средните постижения през 2022 г. се връщат до нивото от 2006 г.

Спрямо 2018 г. средните резултати на българските деветокласници през 2022 г. се понижават значително по математика и четене и по-малко по природни науки. Сривът по математика е най-голям – учениците с най-слаби резултати се увеличават с 10 процентни пункта – от 44% на 54%, по четене учениците с най-големи дефицити се увеличават от 47% на 53%, а по природни науки – от 47% на 48%. Спрямо 2012 г. делът на учениците с резултат под базовото ниво на владеене (ниво 2) се е увеличил с 9 процентни пункта по математика, с 13 по четене и с 11 по природни науки.

Особено тревожно е, че през последния период (от 2018 до 2022 г.) разликата между учениците с най-високи резултати (10% с най-високи резултати) и най-слабите ученици (10% с най-ниски резултати) не се е променила значително по математика, четене и природни науки. По математика представянето е спаднало в сходна степен както за учениците с високи, така и за тези със слаби постижения. По-малък дял от учениците в България, отколкото средно в страните от ОИСР, са били най-добри (на ниво 5 или 6) по поне един предмет. В същото време по-малък дял от нашите ученици от средното за ОИСР са постигнали минимално ниво на владеене (ниво 2 или по-високо) и по трите предмета.

Математика

Средният резултат на учениците по математика е 417 точки при 436 през 2018 г. С това се нареждаме след Бразилия и Мексико, а преди нас са САЩ.

9-класниците в България без елементарни знания и умения по математика, които са под второто базово ниво, се увеличават от 44% на 54%, при средно ниво за ОИСР от 31%. Учениците ни, които са достигнали поне ниво 2 на владеене на математика, са едва 46%, което отново е значително под средното ниво за ОИСР – 69%. Като минимум тези ученици могат да интерпретират и разпознават, без директни инструкции, как една проста ситуация може да бъде представена математически – например да сравнят общото разстояние между два алтернативни маршрута или да превърнат цените в различна валута. За сравнение, на второ или по-високо ниво са се представили над 85% от учениците в Сингапур, Макао (Китай), Япония, Хонконг (Китай), Тайван и Естония.

Около 3% от учениците в България са постигнали най-високите нива 5 или 6 в теста по математика, което означава, че те могат да моделират математически сложни ситуации, както и да избират, сравняват и оценяват подходящи стратегии за решаване на проблеми, за да се справят с поставените задачи. Средно за останалите държави този процент е три пъти по-висок – 9 на сто. Шест азиатски страни имат най-голям дял най-добри ученици – те са 41% в Сингапур, 32% в Тайван, 29% в Макао (Китай), 27% в Хонконг (Китай) и по 23% в Япония и в Корея. Само в 16 от 81 държави повече от 10% от учениците са достигнали ниво 5 или 6 по математика.

Четене

Средно по четене деветокласниците ни са постигнали 404 точки при 420 през 2018 г., с което се нареждаме след Индонезия и Филипините, а след нас е Бразилия.

Учениците ни с липса на елементарни умения по четене, т.е. неразбиращи какво четат, се увеличават от 47% на 53%, или те са близо два-пъти повече от средното ниво за ОИСР за 2022 г. от 26%. Младежите, които са постигнали ниво 2 или по-високо по четене, са 47% при средно за ОИСР от 74%. Като минимум, тези ученици могат да идентифицират основната идея в текст с умерена дължина, да намират информация въз основа на ясни, макар и понякога сложни, критерии, и да разсъждават върху целта и формата на текстовете, когато са изрично насочени да го направят. Делът на 15-годишните ученици, постигнали минимални нива на владеене на четене (ниво 2 или по-високо), варира от 89% в Сингапур до 8% в Камбоджа.

В България само 2% от учениците (при 2.4% през 2018 г.) са постигнали ниво 5 или по-високо по четене, при средно ниво за останалите страни от 7%. Тези ученици могат да разбират дълги текстове, да се справят с абстрактни понятия и да правят разграничения между факти и мнения въз основа на имплицитни знаци, отнасящи се до съдържанието или източника на информация.

Природни науки

По природни науки средният резултат на учениците намалява незначително – от 424 на 421 точки, като с този резултат сме след Мексико и Бразилия.

Слабите ученици също са почти същият процент като на предното издание на изследването. Българските ученици с липса на базови познания по природни науки се увеличават от 47% на 48%, при среден процент за ОИСР от 24 на сто. Деветокласниците ни, които са достигнали ниво 2 или по-високо по природни науки, са 52% (средно за ОИСР – 76%). Тези ученици могат да разпознаят правилното обяснение на познати научни явления и могат да използват тези знания, за да идентифицират, в прости случаи, дали едно заключение е валидно въз основа на предоставените данни.

Само 1% от учениците в България са били най-добри в природните науки, т.е. са постигнали високите нива 5 или 6. Средно за ОИСР най-добрите ученици по наука са 7%. Те могат творчески и автономно да прилагат знанията си за науката в голямо разнообразие от ситуации, включително такива, които са им непознати.
 

https://www.dnes.bg/


image0 (9K)