Спомняме си чеховата „Вишнева градина“

Чеховата ”Вишнева градина”, която, режисирана от Бина Харалампиеваq открива утре сезона на ДТ „Гео Милев“ в Стара Загора, е насочена пряко към вътрешния свят на човека, към неговите желания, страхове и стремежи.

Макар да притежава социално-битов характер, психологическите черти са изведени на преден план, поставя се акцент върху човешките отношения. Героите общуват, но сякаш не помежду си, а със самите себе си, изправят се пред вътрешното си аз, пред един своеобразен съд на духа.

С „Вишнева градина“ на Чехов започва сезонът на Старозагорския театър

Пред нас е едно семейство, което от една страна не може да скъса с миналото, а от друга просто се страхува от бъдещето. Във ”Вишнева градина” дворянката Раневская и брат й Гаев оплакват съдбата на своята вишнева градина. Няма как, имението се обявява на търг и те ще трябва да се разделят с нея.

Замогналият се бивш крепостен Лопахин им предлага да раздели градината на парцели и да ги продаде за вили. Те се въздържат от решение, отказват да повярват, че ще загубят имението, потъват в света на спомените и миналото.

„Вишнева градина“, последната пиеса на Чехов

Само че, когато вишневата градина наистина вече е продадена, Раневская заминава отново за Париж, където и без това я очаква любим. А Гаев? Той просто е един обикновен фразьор и изведнъж се оказва, че драма въобще не е имало.

Писателят се стреми да направи равносметка на миналото и да обърне своя поглед към бъдещето. На пръв поглед толкова обикновените проблеми на семейството на Раневская рязко контрастират с проблемите в“Р.У.Р.“. Но не трябва да забравяме, че всичко е само метафора.

Чехов: Медицината е законната ми съпруга, а литературата – моя любовница

 

(Visited 3 times, 1 visits today)

error

Харесва ви статията? Споделете,моля!