Стефан Саранеделчев: Две работни места

Две работни места

Безмилостното, нетърпящо възражение решение на Комисията за разпределение на млади специалисти-юристи към Министерството на правосъдието гласеше:

“Разпределя се Стефан Дечков Саранеделчев за съдебен изпълнител при Районен съд-Стара Загора”. След многократни отлагания по зависещи или независещи от мен причини, които не е мястото тук да обсъждам, най-после подписах акта за встъпване в длъжност.

Изкачих дървените вити стъпала към таванския етаж на сградата на ул. ”Кольо Ганчев”№64, където се помещаваше съдебно-изпълнителната служба. Посрещна ме мъж с ръст около средния, с ослепително бяла коса, която контрастираше с приятния, леко матов цвят на лицето. Правилните черти на това лице излъчваха одухотвореност и природна интелигентност. Разбрах, че това е ръководителят на службата и останал единствен в нея съдебен изпълнител Иван Радев (1929-1986г.).

Как крупен старозагорски търговец беше надхитрен от ликвидатора на фалиралата му фирма

– Колега, много ми е приятно, че преодоляхте нежеланието си да започнете работа при нас. Право да Ви кажа, действително работата тук е трудна и неблагодарна и Ви съветвам като изкарате годините по разпределение, да бягате на друга работа – бяха първите думи на Радев и любезно ми показа едно старо, проядено от червеи дървено бюро.
– Ето това ще е работното Ви място, аз съм на отсрещното бюро.

Седнах зад бюрото върху още по стар от него дървен стол и започнах да си подреждам няколкото папки с нормативни материали и лични преписки. Моят нов пряк началник се оказа изключително разговорчив и след като седна зад своето бюро, надълго започна да ми разказва своя житейски и професионален път. Основното нещо, което ме удиви от този разказ бе, че той е назначен за съдебен изпълнител преди повече от 20 години, на далечната дата 25.02.1956 г.

Защо старозагорски съдии бяха принудени да стават артисти и да играят скечове пред затворници

– И оттогава работите на едно и също място! – възкликнах с учудване аз, като имах предвид, че този човек малко преди това изказа своето неудовлетворение от неблагодарната работа на държавен съдебен изпълнител.
Той ме погледна многозначително и твърдо отговори:

– А-а-а, не на едно и също работно място. Първите четири години работех на бюрото, където сега Вие седнахте, а следващите – на бюрото, където съм сега.

Из книгата на дългогодишния магистрат Стефан Саранеделчев „Зад превръзката Темида закачливо ни намига“.

ЗАРАТА ви запознава със Стефан Саранеделчев, а някои от интересните истории, разказани в книгите му, четете ТУК

(Visited 4 times, 1 visits today)

error

Харесва ви статията? Споделете,моля!