Франция е разделена по въпроса за ядрената енергетика

Франция е разделена по въпроса за ядрената енергетика

Купол на ядрен реактор. Снимка: Bloomberg LP

Преди месеци Еманюел Макрон беше твърд поддръжник на ядрената енергетика, но в последно време нещата се променят, защото французите не са единни по отношение на този тип централи, пише в коментар Financial Times.

През декември 2020 година френският президент коментира, че нисковъглеродната енергетика ще е от ключово значение за зеления преход на Франция. Но сега, само година преди новите президентски избори, Макрон дава заден ход и отлага решения, защото обществото в страната е раздвоено за развитието на ядрената енергетика.

На предишните президентски избори кандидатите отказаха да вземат категорично становище по темата, но сега решенията са спешни, коментира Франсоа Байру, който е лидер на центристката Партия за демократично движение (MoDem). Въпросът няма отлагане, категоричен е той и настоява за строителството на нови реактори в страната.

Още по темата

Франция е втората с най-голям брой ядрени реактори държава в света след САЩ. Със своите 56 реактора тя произвежда над 70% от потребяваната електроенергия по тази технология. Много от централите обаче вече имат нужда от модернизация и според някои оценки за целта са нужни около 20 млрд. евро до 2025 година.

Ситуацията във Франция е сложна за ядрената енергетика. Според социологическите проучвания Еманюел Макрон ще има силна конкуренция на следващите президентски избори от зелените партии в страната, които по правило са противници на ядрените централи. В дясно пък политиците подкрепят ядрената енергетика и поддържат исканията на фермерите, противници на вятърните турбини.

Кандидатът за президент на традиционната десница Ксавие Бертран например вече заяви,че Франция има достатъчно вятърни турбини и настоя за нови ядрени проекти. Бертран е третият официален кандидат за поста президент на Франция след номинациите на Макрон и националиста Марин льо Пен. Той беше здравен министър в периода 2005 – 2007 година в мандата на Жак Ширак.

Смята се, че Бетран има решаваща роля за избора на Никола Саркози през 2007 година и заема още министерски постове в неговия мандат – на труда и социалната политика и на труда, заетостта и здравето.

При тази ситуация Еманюел Макрон е в средата на „бурята“ в опитите си да обедини и градските елити и селските региони във Франция. Засега той е предприел политика на изчакване, отлагайки решението за нови реактори след 2023 година, което се мотивира и от забавянето около разработките на реакторите от ново поколение във Франция.
Междувременно и социологически проучвания показват, че обществото е раздвоено – 50% от французите смятат ядрената енергия за „заплаха“ за околната среда. Според 47% обаче тя е „възможност“.

Според много френски анализатори сегашният френски президент въобще не иска да повдига темата за ядрената енергетика в публични дебати и смята, че може да се реши в офисите на Елисейския дворец (Официалната резиденция на президента на Франция – б.р.).

Реално от всички развити икономики Франция има най-малко въглеродни емисии и причината за това са ядрените реактори, коментира директорът на Международната агенция за енергетика (МАЕ) Фатих Бирол. Той нарича ядрената индустрия на страната „предпазна мрежа“ за растящия дял на възобновяемите източници в системата.

Бирол коментира още, че френската енергетика е съществено по-чиста от германската. „Един киловат енергия, произведен във Франция, е шест пъти по-малко въглеродно интензивен спрямо произведения в Германия“, изчислява той.

Германия официално се отказа от ядрените си реактори след инцидента във Фукушима, а до 10-на години ще затвори и въглищните си мощности. След това се очаква страната да разчита основно на възобновяеми енергийни източници и природен газ.

източник https://www.investor.bg/


image0 (9K)